Генералният секретар на федерацията по борба Валентин Савов отстреля в рамките на един излет цели три диви прасета. Един от глиганите, паднал под точния му огън в Балкана до Копривщица, бе с тегло от 150 килограма. Възпитаникът на русенското спортно училище повали миналата година долу-горе на същото място 3-годишен вълк единак.
„Вълкът идваше странично към мене и беше на 80-90 метра, когато натиснах спусъка. Беше около 45-50 килограма“, разказа вицеевропейският шампион и един от русенските носители на най-високия приз в българската свободна борба - „Златния пояс на Дан Колов“.
Вальо е роден в Мартен и първите му ловни стъпки са като придружител на покойния му вече баща Иван Савов.
„Ходех подир татко, защото ми беше много интересно. Иначе съм в семейството на организираните ловци от 16 години. Член съм на ловната дружинка в Пордим“, обяснява дясната ръка на легендарния Валентин Йорданов.
По принцип Савов не е по големите приказки, затова и малко неохотно разказва за последния звезден излет до Копривщица.
„Падна ми се слука, умерих и толкова! Всеки можеше да бъде на мое място“, отбелязва генсекът на борбата.
Не говори много и за оръжието си - с видима радост и накратко споменава само, че пушката му е „Глазер“ и е вярна негова 3-годишна спътница. Тя е немско производство, което значи безспорно високо качество. 
На въпроса дали си пада по дружинки с известни хора, той отговаря, че обича да ловува не със звезди, а с истински и верни приятели.
„Радост ми е да е разпускам сред природата. Освен това човек се учи на самодисциплина. Ловът не признава своеволия - седиш на уреченото място, без да шаваш, концентрираш се и се сливаш с пейзажа. Умората пък по обратния път за дома е най-приятното нещо“, казва една от легендите на русенския спорт.