В невероятни красоти и майсторски везби, шарки и дантели разцъфтя една от залите в Историческия музей в Русе. Това стана в събота, когато започна работа конференцията „Сватбени обичаи на турците от Лудогорието“, която се проведе в рамките на едноименния проект, реализиран от дружеството за културни връзки с Турция „Гюнеш“ в Русе.
Изумителни въздушни дантели
които обрамчват краищата на кенарени ризи от сурова или обработена коприна, създават усещането за въздушност и уникално майсторство. Прелестни листенца, в които изкусно са преплетени копринените нишки, фини дантели и причудливи цветчета карат зрителя да се губи в догадки как е направено това. Това е прочутото „кене“, обяснява майсторката от Задругата на народните занаяти Севим Ганева. Заедно със своите колеги Таня Колева и Ангел Митрофанов тя също беше дошла да се полюбува на изкуството на старите турски майсторици, които кътат прекрасни образци на народното творчество в старинните ракли по селата и градовете в Русенско. Кенето се изработва с обикновена наглед игла за шиене, като с нейна помощ копринените конци се съчетават в изумителните украшения върху дрехи и пешкири.
Специално за изложбата, която предшестваше конференцията, председателката на дружество „Гюнеш“ Меджбуре Ефраимова беше успяла да убеди баби от русенските села да дадат част от пазеното години наред
богатство в семейните дървени сандъци
Така ден и половина участниците във форума и посетители в музея успяха да се докоснат до изкуството на чудната песен без думи, която са пели сръчните ръце на стотици умели и сърцати майсторки. По кърпите и покривките пеят пъстри птици, сини и изумрудени шевици обточват краищата на домашно тъканите платове, цветни дантели и ситни луторки украсяват празнични дрехи и аксесоари. Сред изложените експонати вниманието привличаше специална торба от дебел черен вълнен плат, щедро украсена с флорални мотиви. В такива торби са слагали бебетата, като са отивали да работят на полето, обяснява Меджбуре Ефраимова. Тя показва десетината „джобчета“ от коприна или памучен плат в различни цветове, също богато допълнени с флорални или геометрични украси. Това са кесии за пари, казва председателката на „Гюнеш“.
Най-старата дреха на изложбата
беше черен мъжки жакет, извезан със сърма - сякаш изваден от приказките. Запазен е в село Севар - шит е през 18 век, обличали са го по празници. Конкуренция на 200-годишния жакет прави синята сватбена рокля, донесена от Семерджиево, тя е типичен представител на дрехите, наричани „биндаллъ“, което ще рече „1000 цветчета/клонки“. Цветовете и клончетата са извезани също със сърма, като оформят предницата, полата, деколтето и ръкавите. В селата от Русенския край сватбените рокли са били доста популярни, докато в района на Цар Калоян типичното облекло за годежи и сватби се е състояло най-вече от шалвари, елеци и ризи, обяснява Меджбуре. И показва друга дреха, характерна за венчалния обред - сватбения кафтан, донесен от Севар: по него багрите деликатно преливат в пурпурно, нежно розово и алено.
През седмицата преди конференцията е била проведена
истинска етноложка експедиция
Представители на „Гюнеш“ заедно с изследователи от Русе и двама специалисти етномузиколози от Егейския университет в Турция - доц.д-р Хюсеин Ялтърък и доц. д-р Рейхан Алтънай, са обиколили село Ястребово, град Цар Калоян, Севар, Ясенково и Юделник, където са събирали старинни песни и са заснели много образци на турски сватбени дрехи. Турските доценти останали изключително впечатлени от видяното. Вечер се прибирахме в Русе капнали от умора, но пълни с впечатления, разказва Ефраимова. Искаме да запазим богатството на традициите - и това трябва да се направи сега, докато все още има живи пазители и носители на това вековно изкуство, обяснява тя. Материалите, събрани по време на експедицията, ще бъдат издадени в илюстрован сборник на български и на турски. Всъщност, за всяко село може да се разкаже в отделна книга, но се надяваме, че с това, което правим, ще запалим интереса у младите хора, които са наследници на тези традиции, каза Меджбуре Ефраимова.   
Със сигурност тя има основание да разчита на интереса на младите. Доказателство за това е и участието в съпътстващите конференцията събития. Малко след като приключи деловата част на конференцията с презентациите на обредите и обичаите започна ревюто. Пред участниците във форума една след друга излизаха и плахо се завъртаха девойки и съвсем малки момиченца, които с видимо удоволствие бяха облекли сватбените одежди на своите баби. В роклята „биндаллъ“ на баба Кадрие Азис от Семерджиево се беше пременила очарователната Джансу Сезгин. Кой знае - може би пък на младата Джансу й предстои да разгърне дарби и изящество като майсторка на шевици и дантели? Казват, че добродетелите се предавали през поколение...