Искате да научите нещо повече за Америка? Любопитствате за Австралия? Чудно ви е какво привлича хората към ледниците? Интересувате се от редуктори и зъбни предавки? Тръпнете да разберете ребусите в политиката? Увличате се по изобразително изкуство и търсите съмишленик? Няма нужда да обикаляте самолетните компании, библиотеките и галериите - трябват ви няколко часа с проф.Петър Ненов и готово - знаете за Щатите, за Австралия, за машините, за СДС и за полиакрилните бои! Още по-лесно е да прочетете редовете по-долу. Ще спестите време, но пък няма да опитате от ароматния кебап с гъби, приготвен и сервиран лично от професора с бутилка качествено мерло.
Гостите в дома на проф.Ненов се посрещат от ... абориген - с пъстри краски по лицето и тялото, оскъдно облекло и танцуващ в ритъма на барабаните. Разбира се, че университетският преподавател не е свръхексцентричен робовладелец - говорим за картина, нарисувана лично от него, но вдъхновена от Австралия и нейния дух. Всъщност така започва не само едно гостуване, а
истинска разходка сред картините, родили се от четката на професора
само през последните няколко години. Дотогава той просто нямал време от лекции, симпозиуми, конгреси, проекти, разработки, книги и учебници. Обиколката в семейния „Лувър“ започва от Аризона и нейните приказни цветя, продължава към Град Каньон и за кратко спира в родната къща на автора в разградското село Побит камък.
Там, на 8 април 1939 г., е роден Петър - средното дете в семейството. Батко му Димитър е с шест години по-голям, а сестра му Донка - с шест години по-малка. От скромната фамилия, отгледала децата си с много труд и несгоди,
отхвръкват двама професори и един инженер
Проф.Димитър Ненов е дългогодишен преподавател във Варненския медицински институт, като тясната му специалност е нефрология. Проф.Петър Ненов категорично държи на машиностроенето, а сестра им поема към проектирането. Като ученик в Разград Петър завършва с пълен отличен. Заради фамилията му и обвиненията, че са кулаци, учителите не се осмеляват да му дадат златен медал и му пишат четворка /по петобалната система/ по български език. Това обаче не го спъва и след казармата постъпва в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. През 1956 г. разкриват ново висше училище в Русе и призовават патриотично настроените младежи да се ориентират към Севера. Така Петър Ненов идва в Русе и през 1964 г. завършва специалността „Технология на машиностроенето“ в тогавашния ВИММЕСС като безспорен първенец на випуска.
С това висше училище той свързва живота си до ден днешен
Преди да започне с преподаването обаче, професорът избира практиката.
Не може да си инженер, да проектираш и предлагаш нововъведения, ако не си работил и ден в практиката, признава той и обяснява, че точно затова две години от младостта му са преминали в Локомотивно-вагонния завод в Русе. Научната си кариера стартира през 1966 г., когато става асистент по машинно чертане и машинни елементи в Русенския университет. Продължава през дисертация в Московския станкоинструментален институт /сега Московски технологичен университет/, доцентура и съвсем естествено професорска титла с над 200 научни публикации. Като преподавател проф.Ненов чете лекции и води упражнения по машинно чертане, машинни елементи, подемно-транспортни машини и инженерно конструиране. Ръководеният от него екип е известен с разработването и внедряването на редица софтуерни продукти за проектиране и оптимизиране на зъбни предавки и редуктори.
Своите първи конструкции ученият създава още по време на работата си в ЛВЗ, където проектира различни щампи, приспособления, хидроподемно кантарно съоръжение за балансиране на локомотиви и др. За тези му усилия получава наградите „Златни ръце“, значки „За принос в техническия прогрес“ и „За високо техническо равнище“, а през 1976 г. е награден със златен Орден на труда. Нещо повече -
Международният биографичен институт в Кембридж му присъжда отличие
за постижения в областта на конструирането на машинни елементи и го записва в годишника си през 1998 г. Без пауза, между лекциите, Петър среща любовта, женят се с инженерката по храните Йорданка и отглеждат синовете си Анастас и Красимир. Сега съпругата е в Америка, където помага в грижите за внуците и за най-малката сред тях Софи.
Макар досега да не е спрял нито ден да работи, голямата наука все пак е отстъпила пространство за страстта му към четката и боите. Големият триптих, нарисуван от професора, носи заглавието „Първият урок“ и изобразява семейство чайки, кръжащо виртуозно над четирите си излюпени пилета. Докато го правех, си мислех за
децата и внуците - те така отлетяха далеч
но пък имат свои пиленца, които да учат как се пори въздуха, хващат се течения и се ловува, обяснява като истински творец проф.Ненов. Двамата му сина Красимир и Анастас от години са свили гнезда в Америка и се справят успешно. Единият с инженерството, а другият с медицината. Важното за семейството обаче е, че всяко лято са заедно, обикалят света и държат един на друг. Докато авторът представя детайлно творбите си, погледът на посетителя се спира върху пейзажите от Лисабон, Порто, Мадрид и Барселона. Там професорът бил на конференция, но естетският му дух не го оставил равнодушен към красотата на градовете. Получили се урбанистични пейзажи, зад които се крият истории за колеги, вино и компании. Друг цикъл от картини е посветен на Аляска, Аризона и Източното крайбрежие, но там разказите са предимно приключенски.
Правихме подводно гмуркане и видяхме акула - слава Богу, че ние я видяхме, а тя нас не, припомня си с приятно чувство професорът.
Почти като среща с акула за него е и политиката
- той я следи, а тя рядко се осмелява да го доближи. Аз казвам всичко направо, ясно и без недомлъвки, затова и вероятно не съм много удобен, признава демократът. Все пак от 1998 г. до 2001 г. е народен представител от СДС.
Аз бях в СДС, преди да го има, и ще бъда в СДС, дори да го няма, защото СДС за мен не е партия, а идея за справедливост, демокрация и човешки права, изповядва убежденията си Петър Ненов. Заради тази му прямота професорът се разминава с политическата кариера. Спомня си обаче една случка тук, в Русе, когато покойният вече Светослав Лучников прави поредната си агитационна среща. На нея били повдигнати въпроси за съмнителните качества на някои от седесарите, които вече били заели отговорни постове. Тогава той им разказа една притча за епископ, в чиято епархия миряните се оплаквали от свещениците - един блажел през пости, друг се заглеждал по хубавите булки, трети попийвал и така нататък, разказва Петър Ненов и продължава: Аз зная тази работа, отговорил епископът, и дълго мислих какво да направя. Молих Господ да ми прати други - големи богослови, смирени, апостоли. Молих се, молих се, молих се, но не ми прати. Затова избрах попове измежду вас, казал епископът. Та така е и сега
както със СДС, така и с църквата, с държавата и изобщо с България
обобщава мъдро професорът.
Само като чуят името на Петър Ненов, студентите потръпват от ужас, че няма как да се явят неподготвени, да не разберат важността на материята и красотата на зъбните предавки. Знаят обаче, че с учебниците на професора нещата стават по-лесни и само малко фантазия трябва, за да намерят своя път в науката и инженерството. Все пак е важно да се каже, че точно Петър Ненов е автор на повечето книги за машинните елементи, които още от 70-те години се ползват както от студенти, така и от учениците в техническите гимназии. С мисъл и надежда за младите хора бе благотворителният жест на Петър Ненов през октомври 2008 г. Тогава ученият направи дарение на университета от компютри, мултимедия, учебен и стопански инвентар на стойност над 31 000 лева. Той е също толкова активен член на „Ротари“ движението, като това е оценено и от останалите му съмишленици, които го обявяват за почетен член.
Дали тази разходка в света на географията, изкуството, науката и политиката е била приятна, е въпрос на лична преценка. Хубавото е, че Русе има и този мъдър човек, от когото може като от енциклопедия да се извадят бисерите на образованието и опита. Стига някой да го попита.