В августовския брой на „Бюлетин“ голямо място е отделено на една история, превърнала се в нарицателна в Босилеградско. Офицерът от Русе Генчо Неделков, роден през 1868 година, намира смъртта си в Междусъюзническата война, но не в битка, а заради състрадание. На 11 юли 1913 година поручик Неделков и войниците от ръководената от него 16 рота от Втори искърски полк се качват на Панче гроб. Там намират само един ранен сръбски войник, който качват на кон, за да го откарат до българския лазарет. По пътя сърбинът идва в съзнание, вади нож от ботуша си и го забива в гърба на поручик Неделков. Години по-късно съпругата му вдига паметник в негова памет в Босилеград, но и той като всички останали български паметници е оставен от сръбските власти да се руши от времето и да бъде поругаван от местните националисти.
С този паметник е свързана и една съвременна история. Друг българин - Димитър Треперски, заделя пари от пенсията си, за да възстанови паметника на русенския офицер. И сам, с двете си ръце вдига отново монумента на 17 август. Следва светкавична реакция от сръбските власти - на Треперски е връчена призовка и той е извикан на разпит. Мотивите са, че той е ровил из градинки и бурени, за да намери частите на паметника, и така е можел да го повреди, а той всъщност полага усилия за точно обратното - да го възстанови. Друго благородно дело на Димитър Треперски е ограждането на паметника на Васил Левски в центъра на Босилеград. Изключително обидно за българите в сръбския град било да гледат как шофьори нагло паркират джипове на сантиметри от монумента и така демонстрират пренебрежението си към един от символите на българския народ. Затова Димитър Треперски със собствени средства и труд поставя ограда около паметника на Апостола.
Тази история разказа Бойчо, синът на Треперски, който също беше в Русе заедно с Иван Николов. Той отправи апел към русенската общественост да бъде издирена снимка на офицер Генчо Неделков, която да бъде сложена на възстановения паметник, защото старата е била открадната и вероятно унищожена.