Всеки ден в 15.15 часа Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав излъчва по Българското национално радио бюлетин за нивото на реката. Същевременно на сайта на агенцията са изписани терпературата на въздуха, влажност , атмосферно налягане, хоризонтална видимост, скорост и посока  на вятъра, количества и вид на валежите, видове облаци, гъстотата на мъглата, предсказанията за евентуални гръмотевични бури за двудневен, петдневен и десетдневен период.
Тези замервания се правят от четирима синоптици в Хидрометеорологичната станция, която е неразделна част от Флотската кула. Информациите се препращат в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, откъдето се съобщава времето в цялата страна и се излъчва в международния обмен метеорологични данни.
Най-точни са двудневните прогнози
за времето и затова всеки уважаващ себе си специалист не трябва да дава по-дългосрочни предсказания за температурите и влагата на въздуха, тъй като не са изключени изненади, казва доайенът сред синоптиците в Русе Емилия Петранова. Тя има 13 години стаж в Хидрометеорологичната станция и е човекът, който най-често съобщава на журналистите обобщените данни от наблюденията на колегите си. Затова те често я наричат помежду си Гласът на времето.
Въпреки големия си опит Петранова никога не се ангажира да дава параметрите на времето за дълъг период, макар че от три-четири години техниката напредна и предвижданията вече са далеч по-точни - всъщност почти безпогрешни.
Нека направим един експеримент. Запомнете прогнозата на Емилия и сами се уверете дали е вярна. Според дамата от Флотската кула днес и утре над Русе и околностите ще има разкъсана облачност с кратки превалявания, които може да бъдат придружени с гръмотевици. Температурите ще се запазят 20-22 градуса. В понеделник градусите ще скочат до 27, но във вторник живакът пак ще падне и отново ще има валежи. Времето ще бъде дъждовно и хладно за сезона и затопляне се очаква след 27 май.
Така сме свикнали с подобни стандартно звучащи прогнози, че дори не си даваме сметка колко труд стои зад тях, колко знания трябва да се натрупат и колко информация да се обработи, преди да се получат няколкото
шаблонно звучащи, но всъщност премерени до последната дума изречения
с които се предсказва времето.
„Никога не съм си мислила, че ще стана Гласа на времето в Русе, но съдбата ме изпрати на длъжност като синоптик в станцията на АППД“, посочва Емилия.
Тя е русенка, средното си образование завършва в Техникума по електротехника през 1989 година и ведната е приета в Пловдивския университет, специалност физика с педагогически профил. Три години й се налага да се прехвърли в задочната форма на обучение. Точно по това време в училището в Бъзовец се освобождава място за учител по физика и тя започва работа. Временно, както си мисли в началото, но се оказва, че прекарва в класната стая цели 8 години.
„Това бяха много хубави години
През 1996 година се дипломирах като учител, но тъй като в града не можеше да се намери място за физик поради малкото часове за двама в едно училище, продължих преподавателската си дейност в Бъзовец. Учениците там бяха на средно ниво, не ми създаваха никакви проблеми и успях да накарам доста от тях да заобичат физиката. Макар че ежедневно пътувах от Русе до селото и обратно и това неизбежно натрупва умора, в клас се стремях да ангажирам вниманието на децата с най-различни лабораторни физични опити, които им бяха интересни и те пазеха безупречна дисциплина. Освен това тогава селските деца не се увличаха по наркотици, алкохол и ходене по дискотеки и залягаха над уроците си и едновременно спортуваха в училищния двор“, спомня си учителските години Емилия.
Всички ученици от тогавашните випуски завършват средно образование в Русе, а две ученички се дипломират като учители по математика и биология и химия в Шуменския университет, трета пък става инженер в Русенския университет.
През 2000 година училището в Бъзовец се закрива поради липса на ученици,
но късметът пак не изоставя Емилия
В началото на следващата година се освобождава място за физик в Хидрометеорологичната станция към Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав и тя започва работа като методист.
„Методическата ми работа се състоеше в контролиране на работата в шестте метеостанции към АППД в Ново село, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра. Когато се наложеше колежка от синоптиците да отсъства, аз я замествах и така метеорологията ме заинтригува. Беше ми все по-интересно, освен това се чувствах полезна с тази работа“, обяснява Емилия. Затова решава да запише магистратура по специалността „Метеорология и хидрология“. По време на ученето се освобождава място за синоптик и бъдещият магистър започва да прилага научните си познания в практическа работа.
Синоптичните наблюдения в станцията се правят 11 пъти в денонощието
като началният час е 2 след полунощ. След това на всеки три часа се правят замервания на времето, като стойностите веднага се пращат в института към БАН. Три пъти в денонощието се правят и климатични наблюдения. След замерване на температурите в 7, 14.20 и в 1 часа в София се изпраща обобщаваща информация за определяне на средноденонощни, средномесечни и средногодишни температури в минимум и максимум стойности, както и за влажността на въздуха.
Освен тези замервания Емилия следи нивото и температурата на Дунав, скоростта на вятъра по реката и гъстотата на мъглата и ледовите явления чрез уредите на кейовата стена до Корабната агенция на БРП.
Ледоходът и ледената каша по реката се измерват на око.
„Обикновено заставам на върха на Флотската кула и започвам да наблюдавам реката и каква площ от нея заемат ледените късове. Така правя преценка колко процента е ледът по водата и по крайбрежието и определям степента на опасност“, уточнява Емилия.
Данните за тези опасни явления се предават до всички корабособственици и контролни органи по поречието на реката, за да могат навигаторите на плавателните съдове да внимават да не замръзнат по реката, да се пазят от засядания по критичните участъци, както и евентуално да хвърлят котви при много силен вятър. Щормови предупреждения се отправят и до пристанищата за спиране работата на крановете по кейовите стени, когато вятърът достигне скорост 12 м/сек, тоест над 40 км/час.
По време на осемгодишната си кариера като учителка Емилия се омъжва за юрист, с който имат дългогодишна връзка, а през 2003 година на бял свят идва синът на сем.Петранови Александър, който учи в Дойче шуле, справя се отлично и естествено е голямата гордост и любов на мама и татко.