Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Двама изключително брутални и точно толкова глупави рецидивисти хвърлят в смъртен страх таксиметровите шофьори в Русе през 1968 година. Тогава тази професия далеч не е така масова като днес, напротив - колите са дефицит, и макар че са скъпи, услугите са много търсени, а таксиметровите шофьори разполагат с доста пари и са познати на мало и голямо и се смятат за истински късметлии.
За един от тези погалени от съдбата мъже всичко свършва по страшен и ужасно мъчителен начин през есента, когато
се съгласява да направи курс-мечта от Русе до София
Клиентите са двама млади мъже. Това, които шофьорът не знае, е, че и двамата са току-що излезли от затвора и още със сядането в автомобила вече са му предрешили съдбата.
30-годишният Росен М. от Русе и 25-годишният Димитър К. от Кубрат се запознават, докато излежават поредните си присъди. И двамата са закоравели бандити, които по-често са зад решетките, отколкото на свобода и кражбите и насилието за тях вече са начин на живот. След поредното си освобождаване двамата - пуснати впрочем предсрочно за добро поведение - се отдават на денонощни гуляи, но още на третия ден свършват парите. Тогава скрояват пъклен план - да наемат такси, на пусто място да се отърват от шофьора, да го ограбят и да отидат с колата в София. Там Росен и Димитър смятат да се отдадат на това, което най-добре умеят - обири и кражби, като разчитат, че в големия град лесно ще се крият от закона.
Един ноемврийски ден двамата виждат таксито на Владимир С. в центъра на Русе, настаняват се вътре и му поръчват да кара към София. Правилата на таксиметровите превози, които тогава са държавна дейност, изискват при дълги курсове да се пише пътен лист с имената на клиентите и Владимир вади кочана с документите. Двамата млади мъже
отначало не искат да кажат как се казват, но после решават, че ще заличат тази следа
и спокойно си декламират имената. Шофьорът съвестно ги записва, пали двигателя и потегля на курса, който би трябвало да му осигури доста добри пари.
В района на днешния ТИР паркинг до Мидата двамата рецидивисти решават да запалят по една цигара на въздух. Слизат от колата, разтъпкват се и докато пушат се уговарят къде точно ще ликвидират нищо неподозиращия Владимир.
След минути потеглят отново но с наближаване на уреченото място - някогашният разсадник в гората около разклона за Борово - бандитите се сещат, че им се ходи до тоалетната и нареждат на шофьора да отбие в черния път. Малко след излизането на колата от асфалта седящият отпред Росен дава знак на возещия се отзад Димитър, който
вади нож и започва зверски да го забива където свари
в тялото на шофьора. Таксито започва да криволичи, но Росен е подготвен, хваща волана, за да го задържи в пътя и убива скоростта с ръчната спирачка.
Автомобилът е така оплискан с кръв, че е невъзможно да бъде почистен, затова убийците решават да го изоставят. На тръгване пребъркват жертвата си, вземат намерените около 100 лева, късат пътния лист с имената си и излизат на пътя за София. Стигат до Бяла на автостоп, оттам отиват с влак до Плевен, после пак продължават на стоп до следваща гара и така след честа смяна на превозните средства пристигат в София.
На другата сутрин работници в Горското стопанство в Борово виждат изоставеното окървавено такси с труп на предната седалка и подават сигнал в милицията в Бяла. Оттам съобщението за убийството е докладвано в Русе. Веднага е сформирана оперативна група, която отива на място. След дълго претърсване на местността един от криминалистите вижда накъсан на малки парченца документ и прибира старателно всяко късче.
Тези малки парченца жълтеникава хартия се оказват
ключа за разрешаване на случая
След сглобяването на накъсания лист се вижда, че това е попълненият от Владимир формуляр при наемането на таксито. Пъзелът на кървавото престъпление е сглобен, имената на извергите са ясни и започва издирването им. Предупредени са всички участъци в страната, а на специалното табло във всяко управление са окачени снимките от затворническите им досиета.
В това време Росен и Димитър, които вече са в столицата, започват да мислят как да се отърват един от друг, т.е.
кой кого да убие и после да го натопи
че е ликвидирал таксиметровия шофьор, за да може да се измъкне чист. Отношенията между доскорошните криминални съдружници се обтягат, подозрителността им преминава в параноичност, но до ново кръвопролитие не се стига, защото столичната милиция получава информация от подземния свят за двама новодошли от Русе, става ясно, че това са най-вероятно издирваните за зверството край Борово бандити и двамата скоро попадат в ареста.
Почти веднага започват самопризнанията, но само Росен довършва зловещия разказ за кошмара в крайпътната горичка. Прекият извършител на убийството Димитър не издържа на напрежението, една нощ си разкъсва ризата и пуловера, изплита здраво въже и се обесва по особено мъчителен начин на таблата на леглото в килията.
След приключването на следствието Росен е осъден на смърт и скоро поема последната си глътка въздух.
Успяхме да разкрием убийството само за три дни благодарение на качествения оглед на местопрестъплението, при който намерихме парченцата от пътния лист и след прецизното им сглобяване влязохме в дирите на убийците. До бързото им разобличаване доведе и незабавното сигнализиране от работниците в Горското стопанство до милицията в Бяла. Така успяхме да заловим килърите, преди единият да убие другият и значително да се усложни разкриването им, разказва днес криминалистът, който е бил в основата на разрешаването на този брутален случай.