В четвъртък след Сирни Заговезни стопанките не похващат никаква работа нито у дома, нито навън. На този ден те не предат, не тъкат, не въртят кълбо, ни чекрък, за да не стават въртоглави овцете. Не шият и не плетат, за да не се дупчи емишът. Но затова пък още в ранни зори стават и замесват „мръвна пита“, наготвят най-различни постни ястия. След това се залавят да чистят долапите, тупат рогозките, събират боклука.
Така започва разказът на жените от групата за автентичен фолклор и обичаи при читалище „Просвета“ в град Мартен с ръководител Гинка Великова за обичая „Вадене на мръви“, който е характерен само и единствено за това населено място. Ритуалът по пролетното почистване на домовете в Мартен е впечатлил специалисти по етнография и изследователи като проф.Георг Краев, който го е включил и в своята книга „Пъзелът фолклор“. А сега мартенчанското „Вадене на мръви“ е кандидат за признанието „Живо човешко съкровище“ в ежегодната класация Министерството на културата и Института за фолклор към Българската академия на науките.
Три са русенските предложения, които ще участват в надпреварата за престижната титла - освен „Вадене на мръви“ кандидати са и пролетният обичай „Кумичене“ от Табачка и сладкогласните певици от фолклорната група в Долно Абланово. В ход е предварителната подготовка по номинациите за националната система „Живи човешки съкровища - България 2014“. В края на септември комисия от специалисти ще разгледа трите предложения.
Обичаят „Вадене на мръви“ самодейките от Мартен вече неколкократно показват на фестивали и събори. Само преди няколко седмици те отново бяха отличени за самобитния ритуал - този път на събора на хърцоите в Кацелово. Там публиката наблюдаваше с интерес как дузината стопанки в народни носии енергично почистват „къщата“ и „двора“, като
през цялото време се движат с метли, завързани през кръста откъм гърба
- за да изметат мравките даже там, където не виждат. Като изнесат сметта на мегдана, събират я накуп и я подпалват, а докато огънят гори, те се улавят и играят своето „мръвно хоро“ на „мръвна песен“:
Нашта стара свикърва,
тя на нази думаши:
Я мъри булки, ставайти,
неска са вадат мръвите.
После завръзват на най-младата булка очите и заравят черупките от яйцата, изядени на Сирница. Ако булчето не намери черупките, догодина няма да има мравки. Накрая жените сядат на ниската софра /синия/ да похапнат и да пийнат.
Пак по пролетно време, но на Цветница, младите момичета от Табачка се събирали за своя обичай „Кумичене“. Следите на този колоритен празник се губят някъде към началото на 19 век. Предава се от поколение на поколение, много от старите баби в селото още го помнят, разказва секретарят на читалище „Просвета“ в Табачка и ръководител на групата Невяна Градева.
В обичая участват само неомъжени момичета
Сутринта на Цветница те се обличат с празнични носии и отиват в църквата „Успение на Пресв.Богородица“. Там от оставените през предишния ден край олтара върбови клонки всяка си взема по няколко за здраве. От едно клонче се увива венче, което се украсява с шарени конци, панделки, цветя. Момичетата отиват на реката и пускат венчетата във водата. Притежателката на венчето, което премине първо под моста, става кумичка. Всички отиват в тяхната къща да се гощават с мамалига и шербет. В първия ден на Великден момичетата отиват на гости у кумичката, носят й кравай с червено яйце в средата. След традиционната борба с яйцата следва угощение с „молитва“ - специална яхния с овче месо.
След продължителна пауза след затварянето на училището в селото през 1980 г., напоследък „Кумиченето“ придобива популярност. Преди 5 години в ритуала участвали 7 момичета, а тази са били 13.
„Медените гласове на Долно Абланово“ е проект на групата за автентичен фолклор „Самакитка“ с ръководител Божанка Узунова към долноаблановското читалище „Напредък“. Песните, които групата изпълнява, са на традиционен местен диалект, който е наследство от първите заселници в селото, дошли в равнината от Еленския балкан.
Самата Божанка пее от 7-годишна
Години наред тя обикаля селото и записва изворния фолклор от възрастните жени и е събрала уникални образци в богатата си колекция. След като през 1962 г. създава групата, автентичните песни придобиват още по-голяма популярност. В момента в Долно Абланово живеят само пет деца, две от тях Божанка обучава на красотата на местния фолклор. И все пак, средната възраст на певиците в „Самакитка“ е 65 години, а липсата на деца и прекалено заетите млади хора са фактори, които будят тревога, че традицията на самобитното певческо творчество може да закърнее и дори да изчезне. Затова читалище „Напредък“ и певческата група правят всичко възможно да опазят своето изкуство и да пробудят интереса към него. А признаването на долноаблановските песни за „живо човешко съкровище“ може да помогне за това.