Голям инат - с каквото се захване, го довършва докрай, без значение какво ще й струва. При това го прави добре, залага името, лицето и сърцето си. Всъщност думата не е точно инат, а упоритост, а човекът, за когото се отнася, е пиарката на областния управител Венцислав Калчев Гергана Илиева, която сега се е захванала с дипломната работа за втората си магистратура. А темата й е точно в десетката - „Креативният град“, разбирай съпоставка на Русе с градовете, които вече са били европейски столици на културата.
Изборът не е случаен - Русе е центърът на живота й
Тук се ражда, учи, работи, създава семейство, не емигрира. Отскоро само прибягва до столицата, защото учи „Връзки с обществеността“ в Софийския университет.
Дясната ръка на губернатора в комуникациите освен всичко друго има и две прекрасни деца, така че за димпломната работа не й остава кой знае колко време, но като с всичко друго и с нея смята да се оправи.  
Гергана записва втората си магистратура преди 2 години, когато започва работа в Областния информационен център, където задължението й са връзките с обществеността. До този момент Гери е направила име в журналистиката, но от другата страна на микрофоните се искат и други познания. А тя, понеже никога не се задоволява да прави нещата просто така, решава, че й трябва и теоретична подготовка. Междувременно Венцислав Калчев я кани за свой пиар. Първо малко се колебае, после решава, че това е шанс да се реализира на новото поприще. Така вижда и опознава Русе и областта вече не само от журналистическата камбанария, а и от гледната точка на участник в политическия кабинет на най-високопоставения представител на държавата в Русе.  Съпругът й Дидо Илиев, също известен журналист, я поощрява и тя сменя работното място и отново започва да се учи. 
Смее се, че е от онези хора, които вечно учат
След Икономическия записва начална и детска педагогика в Русенския университет, а по-късно взема и първата си магистърска степен по етнология. Гери обаче не става нито педагог, нито етнолог. Тъкмо завършва първи курс в университета, когато се запалва да участва в конкурс на радио „Темпо“ за репортери. Обявата е толкова примамлива, че тя не може да устои и се впуска в предизвикателството. Конкуренцията е жестока -състезават се 80 души. Накрая остават 5. Пускат ги в дълбоката вода да търсят, да намират и да съобщават новини. Трима се отказват бързо, остават само две момичета и Гери е едната от тях.
Радиожурналистиката става голямата й любов 
В „Темпо“ тя открива страхотни професионалисти, от които краде занаята. Цвета Ненова и Дидо Липовански направо ми стопяваха лагерите, но пък съм им страшно благодарна за наученото, споделя Гергана.
Спомените й от онова време са прекрасни, защото в радиото открива истински приятели. В такава обстановка работата е не само предизвикателство, но и удоволствие и младата репортерка й се посвещава със страст.
„Темпо“ е голямата й любов не само метафорично. В радиото тя открива човека, с когото живее до днес -  Диян Илиев, който тогава е водещ там, е сега прави новините в Арена радио.
Мога да разочаровам любителите на романтични истории, но нашият роман с Дидо е по-различен, споделя Гергана. Първо те са само приятели. Тогава в „Темпо“ работят все млади хора, които бързо си стават близки и които трудно могат да отделят работата от свободното време. Гери и Дидо са част от тази компания, но по някое време Гергана сменя радиото и отива в конкуренцията - става част от русенския екип на „Дарик“. Това обаче не пречи на приятелството им, дори когато младата журналистка става главен редактор на медията.
Гери и Дидо се вземат, когато тя вече е шефка
В един момент и двамата се оказват без гадже и  разбират, че са един за друг. И не грешат. За него пиарката признава: „Диян е много търпелив, отговорен и подкрепящ“.
Въпреки че двамата журналисти заживяват в един дом, като истински конкуренти всеки от тях продължава ревниво да си пази откритите новини, защото иска пръв да ги съобщи. Това си спомня днес с усмивка Гери.
В „Дарик“ тя остава над 7 години. После се заема с друго предизвикателство - телевизионната журналистика. Мимолетно минава през телевизия „Делта“, а след това става репортер в РТВЦ-Русе, но и там не се задържа дълго, не се чувства комфортно пред камерата.
Радиото беше моето амплоа, нямах усещането за картината, признава самокритично тя. И понеже е от хората, които смятат, че работата е нещо, което трябва да вършиш с удоволствие, слага точка на кариерата си в медиите. Шансът й е обявеният конкурс за връзки с обществеността на Областния информационен център.
Но най-голямата й битка е много лична - битката на една майка 
Гери вече е бременна с второто си дете Савина, когато чува тежката вест - че голямата й дъщеричка Димана е напълно глуха по рождение и че затова е виновен един ген. Едва ли можете да си представите какъв шок изживяват родителите. Дима е само на две годинки, всичко разбира, но не говори и на родителите й през ум не им минава нещо подобно, защото когато й кажат да донесе оранжевата чаша, примерно, тя носи тъкмо нея.
Гери и Дидо обаче не се предават. Шансът детето да чува е само един - кохлеарни импланти. Само единият струва няколко хиляди лева, а гаранцията му е 3 години. Преди 5 години Здравната каса поема само единия. Но семейството има късмет - двегодишната Дима е едно от 5-те избрани деца, на които Здравната каса плаща и  втория. Истината е, че майката и бащата посвещават цялата си енергия след първия имплант момиченцето да постигне такъв напредък, че да се класира и за втория. 
Гери разказва, че на Димана са й били нужни 10 месеца да се научи да откроява звуците и да повтаря звукови модели. Изключително горда е, че нейните и на съпруга й усилия са извадили от тъмната тишина детото им. След първия имплант и рехабилитацията лекарите наричат Дима детето-чудо, защото от всички то е с най-голям напредък. Заслуга за това със сигурност има и това, че и двамата родители са радиожурналисти - с професионална ясна дикция, която допринася за по-лесното възприемане на речта.
Гери се бори за слуха не само на своето дете
Тя се ангажира с проблемите и на останалите 400 българчета с подобни увреждания. Става член на Асоциацията на родителите на деца с увреден слух, която води битка със системата на здравеопазването. 
Станала по неволя експерт по темата, Гери разказва, че имплантите са само едната страна на медала. Само те не са достатъчни, необходими са ежедневни занимания и упражнения, за да свикне детето да различава отделните звуци и звукосъчетания и да проговори. И то под наблюдението на специалист.
Гери разказва, че асоциацията работи за ранна диагностика на децата с увреден слух, защото всяко закъснение се отразява фатално на интелектуалното и социално развитие на децата.
Искаме Здравната каса или социалното министерство да поеме поддръжката и ремонта на имплантите, което е скъпо и не е по силите на повечето семейства, пали се Гери. В края на миналата година Комисията за защита от дискриминация се произнася, че глухите с кохлеарни импланти са дискриминирани, защото подмяната на слуховите апаратчета се поема от касата, а имплантите - не. Тези дни Апелативният съд в София обаче не уважи решението на Комисията за защита от дискриминация, защото нямало средства, възмущава се журналистката у Гери.
Семейството е най-голямата ценност за пиарката
която на празника на Русе ще отпразнува и имения си ден.
Всяко свободно време тя гледа да посвети на децата и съпруга си. „Заедно“ е думата, която най-точно определя взаимоотношенията у дома. Телевизорът вкъщи не е на почит, книгите и таблетите обаче са най-използваните вещи. Семеен ритуал е да четат заедно и да преразказват - навик, развит покрай проблемите на дъщеричката. Не е случайно, че малката Савина няма и 5 годинки, а сама се справя с книжките.
Гери не забравя, че след операцията на Дима професорът й казва: „Аз бях дотук, оттук нататък сте вие“. Помни и друг негов съвет: „Говорещ родител - говорещо дете, четящ родител - четящо дете“.
Друго, което семейството много обича да прави заедно, е да пътува. И двамата с Дидо нямат много свободно време за това, но пък когато се открие, не го пропиляват. Заедно с децата излизат сред природата, пътуват из България или чужбина. Два пъти вече са водили Димана в Лондон, малката Савина - веднъж. Там децата се чувстват в свои води и попиват всичко интересно, разказва майка им. Тя е убедена, че съприкосновението с други култури е изключително полезно за тяхното развитие.
Индивидуалната страст на Гери е да шие гоблени, а пък на Дидо нещо да майстори. На този етап обаче никой от тях не може да се отдаде на хобито си, защото работата и децата изцяло уплътняват времето им. Те пък смятат, че това си заслужава.