Макар да звучи невероятно, историята е категорична, че храм „Св.Георги“ в Русе е построен само за десет месеца. Особено силно е въздействието на този факт, като се има предвид, че от 21 години наследниците на онези родолюбиви християни се опитват да възстановят с всички технически новости съборения от комунистическия режим храм „Всех Святих“.
Според архимандрит Виктор Мутафов, един от най-прецизните изследователи на архивите в митрополията, някога, преди 374 години, в Русе е имало две дървени църкви. По-старата е носела името на победоносеца св.Георги, а другата - на Светата Троица. По време на Руско-турската война от 1806-1812 г. храмът в южната част на града е изгорен. Българите започват да изпращат молби до султана да им бъде разрешено да построят нова черква. Получават ферман с позволение от Абдул Меджит Махмуд хан на 25 март 1841 г., а на 30 януари следващата година епископ Синесий освещава новия храм.
Защо толкова настоятелни са били енориашите и какво е накарало
дядо Андрей и дядо Милко от махала Чучур-чифлик да продадат всичкия си имот,
за да съградят храма, не е записано в нито един от документите. Двамата старци поискали за себе си килии в църковния двор и гледали как тревненският майстор Пено Никеоглу гради камък по камък трикорабната базилика с три олтара. Първите икони били нарисувани от майсторите Захарий Цанев и Йонко поп Витанов, но 80 години по-късно се наложил ремонт и те били заличени. Новите възложили през 1924 г. с търг на художника Апостол Христов от София, но и неговата стенопис е заменена с нова през 1958 г. от проф.Николай Кожухаров.
Интересен факт, свързан със строителството на този храм, е, че камбанарията е проектирана не от случаен любител, а от Едуард Винтер - немският инженер, който в продължение на близо 20 години изпълнява функциите на главен архитект на Русе и одобрява всички планове за строежи в града. Негова е заслугата за построяването на един от символите на Русе - сградата на първото в страната застрахователно дружество „България“, което има свои клонове в Париж, Берлин, Лондон и Мадрид. Въпреки че е протестант по вероизповедание,
инж.Винтер се съобразява с каноните в православието и проектира камбанарията
на „Св.Георги“. По проект тя трябвало да бъде вдигната за 40 дни, но отсрочка във времето я забавило и строителството продължило точно 75 дни. Двайсет години по-късно инж.Васил Роглев прави план за нова камбанария, тъй като старата „грози целия храм“, както пишат настоятелите в летописната си книга.
От тази масивна камбанария приличало да се носи хубав звън на поне две камбани и в началото на миналия век църковното настоятелство обявява конкурс. Леярят Димитър Алексиев от София предложил своя 500-килограмова камбана, която обаче не харесала на енориашите - била твърде тежка и звукът й бързо заглъхвал. Няколко пъти нарочно сформирана комисия отхвърляла различни предложения на майстори. Накрая се спрели на камбаната, изработена от пловдивчанина Благо Велеганов, която тежи 445 кг и пее в си бемол.
Към тази голяма градска църква някога
съществувало дружество за поддържане на бедни ученици, просветно братство, детски приют
и дневен дом - всичко, което би могло да разпали и поддържа християнската вяра и добродетели в сърцата на младите русенци. За съжаление нищо от тези благородни начинания няма продължение в 21 век.
От книжката на архимандрит Виктор, издадена преди 12 години по случай 160-годишнината на храм „Св.Георги“, става ясно, че Църковното настоятелство през всички десетилетия е работило усърдно, водило е точен разчет на харчовете, провеждало е конкурси и не са допускали никакви злоупотреби с финанси или непочтително поведение от страна на служители. Историческата съдба на България люлее обществото в нестабилност от кризи и войни, но в каменния храм християните следват завета, изписан върху парапета на балкона „Господа пойте и превозносите его во веки!“.
Едно от най-важните събития от живота на храма и Русе е
донасянето на частицата от мощите на свети Георги
Това се случи през 2006 г., когато настоящият патриарх Неофит, тогава Русенски митрополит, получи мощехранилницата от кардинал Фисикела лично във Ватикана. Оттогава на всеки 6 май литийното шествие за празника на града се предвожда от частицата на светеца-покровител на Русе. Тази година обаче то ще бъде пропуснато заради започналата голяма реконструкция на Главната улица от пл. „Свобода“ до пл. „Батенберг“.
През 2002 г. общинските съветници приеха празникът на Русе да бъде на деня на св. Георги Победоносец. В дискусиите тогава опонентите защитаваха тезата, че в града няма мощни военни формирования и вероятно трябва да се обърне внимание на морячеството и неговия покровител св.Никола. След прецизен исторически анализ обаче стана ясно, че
Гергьовден не е случаен за Русе и празнуването му се корени още в средновековните сведения
за селището.
Според етнографските изследвания за произхода на името Русе съществуват няколко легенди, които се преплитат в дохристиянски култове и преминават в християнски обяснения. Езическият фолклорен образ на Руса мома, споменат от Георги Ст.Раковски в изследванията му, преминал в християнския му аналог свети Георги - покровител на младежките войнски формирования след приемане на християнството от българите. „Това качество на светеца - да покровителства младежите-воини, е причината за подмяната на предишния /дохристиянски/ местен закрилник Руса мома със свети Георги“, казва в своя разработка директорът на Регионалния исторически музей доц.Николай Ненов.
Когато през 14-ти век се изгражда предмостие /укрепление, а не селище/ на левия бряг на река Дунав, новата крепост също е с покровител св.Георги и носи името Гюргевград.
Старобългарският град, разположен от двете страни на река Дунав
е бил част от средновековната военна система за отбрана, която е включвала двойки селища по реката. Чрез градовете- предмостия е могло да се изпращат безпрепятствено войски и товари, като по този начин се контролира отвъдната територия. Историците са на мнение, че първото от названията на града /Русин град, Русе/ бележи времето на старобългарското езичество, а второто /Гюргев град, Гюргево/ - на християнското присъствие.
Към средата на 15 век с Русе вече се означава само поселението на десния бряг на река Дунав, а с Гюргево -  на левия бряг. Оттогава започва и самостоятелното развитие на тези два града. Но и Русе, и Гюргево имат за покровител свети Георги, само че румънците го почитат на 23 април по нов стил, а при нас е запазен денят на светеца по стария стил - 6 май. това пък дава възможност двата града да си гостуват и празникът да стане двоен.