От доста време една млада жена стои близо до Часовника на ул. „Александровска“ и спира хората, за да им предложи да купят картичка срещу левче или два и така да подпомогнат лечението на 4-годишния Димитър Узунов от Варна, който страда от мускулна дистрофия.
Повечето минувачи я заобикалят или отказват, защото се съмняват в добрите намерения на фондацията, която тя представлява - „Нашето бъдеще в България“.          
Не без основание, защото подобни организации се срещат под път и над път, а човек на практика няма никакъв начин да научи какво се случва с парите му и дали те изобщо стигат до нуждаещите се. Най-подозрителното е, че те винаги са регистрирани в някой друг град и събират дарения за деца също от други градове.
Въпреки това милостиви и доверчиви хора винаги се намират. Колко са те, не е ясно, защото Камелия Русева, както се представя емисарката на фондация „Нашето бъдеще в България“, отказва да уточни събираните суми. Признава обаче, че не е доброволец, а работи към фондацията срещу 30% от събраните от нея дарения. Твърди, че останалите 70% отиват за детето.
Тъй като се съмняваме, с готовност показва документите, които трябва да докажат автентичността на организацията и добрите й намерения. От тях личи, че въпросната фондация е регистрирана от Варненския окръжен съд на 25 май 2008 г. с цел дарителски акции и подпомагане на болни деца, подпомагане на развитието и заложбите на отделни личности, както и на интеграцията и социалното включване на рискови групи от населението. Фондацията се представлява от Ивайло Миланов, чиито адрес е в София.
Освен това виждаме договор за спонсорство с бащата на момчето, а на сайта на фондацията освен тези документи намираме епикриза от Александровска болница и писмо от „Медикор интернешънъл“ ООД, генерален представител на Клиника за биокорекция-Израел, в което се казва, че за първи курс на лечение трябва да се внесат 15 488 евро.
Проверка в Общината дали фондацията има разрешение да извършва тази дейност на Главната показва, че режимът за това е уведомителен с представяне на съдебна регистрация. Името на фондацията се оказва познато на секретаря Димитър Генков, но справката сочи, че тази година такава молба от фондация не е постъпвала.
Междувременно звъним на телефона на бащата на болния Димитър. В началото той е малко смутен, но после ни уверява, че всичко е законно и че всеки месец получава по 300 лева от фондацията, които отивали за рехабилитация на детето му. Съветва ни да се свържем с „шефа“, преди да пишем, защото неистините само могат да навредят на лечението на момчето му.
Впрочем в интернет могат да се срещнат неласкави отзиви и публикации за тази фондация. А ние се чудим как така таткото получава ежемесечни суми, след като се събират пари за лечение в Израел. Освен това откриваме и друго разминаване - в молбата на бащата до фондацията необходимата сума е 25 хил. евро, докато обявената на сайта и в писмото от представителя на болницата тя е 15 488 евро.
На сайта са публикувани и годишни отчети на фондацията. Последният обаче е от 2010 година. И от него става ясно, че приходите са 13 740 лв., а разходите за суровини и материали /вероятно за кратичките/ - 2758 лв. Още 4436 лева са за външни услуги, а 6545 лева са други разходи, за които предполагаме, че са дарения. Никъде не виждаме да са отчетени разходи за възнаграждения, каквито очевидно се вземат.
На страницата на фондацията откриваме и няколко дарителски договора, един от които е с русенския дом „Димитър Басарбовски“ от 2010 година. Той е за дарение на хранителни продукти - кебапчета, кюфтета, варена наденица, кайма и пилета на стойност 192,75 лева. Същата година, но няколко месеца по-рано, домът получил и система за домашно кино. Това пък разбираме от един варненски сайт.
В интернет форум попадаме на интересна информация, публикувана през 2010 г. от бивш сътрудник от Варна на фондация „Нашето бъдеще в България“. В нея се казва, че сътрудниците вземали по 40% от изработено през деня. В договорите им обаче пишело, че нямат право да вземат пари от продадените картички. Авторът, който е анонимен, пише още, че има сериозни съмнения относно използването на останалите средства.
Управителят на „Нашето бъдеще в България“ Ивайло Миланов обаче твърди, че това писание е скалъпено от момичето, което преди това работело в офиса му, но после си направило алтернативна организация. Това се случи през 2010-а, тя пусна жалба срещу нас и Икономическа полиция влезе в офиса ни, направи ни тотална ревизия и нищо нередно не откри, заяви 25-годишният създател на фондацията. Той обясни още, че в отчетите до 2010 година вкл. не са отбелязани възнаграждения, защото сътрудниците започнали да получават такива от 2011-а. Те били на граждански договори и от миналата година получавали по 35 процента от изработеното. 15% отивали за издръжка на офиса и за неговата заплата, която била 810 лева. Твърди, че живее във Варна с жена си и това не е единственият му доход, отделно имал заведение за бърза закуска.
На въпроса защо след 2010-а не е публикувал финансовите отчети на фондацията, Миланов признава, че това е грешка, но я оправдава така: човекът, който поддържал сайта, не получавал нищо за това. Нашите отчети се представят в Министерството на правосъдието и на 6 месеца Икономическа полиция ни проверява, каза още той.
А по повод кампанията за Митко Узунов Миланов  обясни, че реалната сума, която събират е 15 488 евро. Има дарителска сметка на името на бащата и само той може да каже колко пари има там, отделно от картичките ние плащаме по 20 лева за процедура за рехабилитацията на детето, защото без нея мускулите му ще продължат да атрофират, уточни Миланов.
Той разказа, че когато учредил фондацията, първо имал намерение да помага само на домове за деца, защото самият той бил осиновен от дом. После започнал да помага и на болни деца. Първото русенско дете, за което набирали средства, била Мелиса, а след това имало акция и за Божидар.
Въпреки готовността на учредителя на фондацията да отговори на въпросите ни, въпросителните около отчетността на средствата останаха. Някак си не е редно да се събират пари от хората, а те да не бъдат сигурни за какво точно се харчат парите им и колко от тях наистина отиват за лечението на нещастните деца.