Да публикуваш материал в „Нешънъл Джиографик“ е успех, а да получиш награда от едно от най-известните списания в света е мечта за мнозина.
Една въздушна разходка над Русе донесе наградата за пътепис на „Нешънъл Джиографик“ на русенката Красимира Пастирова и Зеки Малунски - компютърен специалист в МВР.
Коя е Красимира Пастирова, надали трябва да се обяснява дълго на русенци. Пък и затова би била нужна отделна книга. Важното е, че тук я помнят като журналист, който дълги години въртеше всички политически централи на пръста си. Ексцентрична, експанзивна, с пиперлив език, но винаги пълна с истории, с които да те разсмее до степен, че да се превиеш от болки в стомаха - накратко тя е човек, който никога не е можел да остане незабелязан. Преди години Краси изведнъж реши да става софиянка и замина. Мина през министерството на бедствията на Емел Етем, а сега е пиар на „Майчин дом“ и консултант по връзки с обществеността на друга частна АГ-клиника. Истинската й страст обаче през всичките тези години си останаха пътуванията и фотографията.
Точно покрай пътуванията и снимките се сдушили със Зеки. Той е родом от Якоруда и също е пришълец в София, сега работи за вътрешното министерство. На пръв поглед са като огън и вода - коренно различни като професии, че дори и като характери. Но любовта към фотоапаратите и мириса на бензин се оказала по-силна от всичко. И двамата сега са като сиамски близнаци - във всяка свободна минута и когато могат да си съчетаят програмите, се мятат на автобуса и обикалят по чукари, паланки и езера, преметнали фотоапарати през шиите.
Та един ден Зеки и Красимира решават, че искат да снимат от въздуха. Речено-сторено. Красимира веднага забола пръст в картата и казала: „Ще снимаме над Русе“. Все пак кръвта вода не става, а дори и да стане - при нея тя ще е чиста дунавска, защото винаги я тегли насам. А за Зеки пътуването до Русе било нещо като подарък - за пръв път щял да стъпи тук. Пък и му било интересно да види защо всяко трето изречение на Красимира започва с „А пък в Русе...“.
Оттам-нататък трябвало само да организират нещата. Краси веднага се обадила на старите приятели край Дунава. И авиаторът Елизар Атанасов просто казал: „Нямаш проблеми!“. Когато пристигнали на летището в Бъзън, там вече ги чакала лъскава малка „Чесна“, готова да сбъдне всичките им мечти. И литнали.
Оттам нататък дъхът спрял, устите занемели - дори тази на Красимира, което само по себе си е новина. В кабината се чувало само неистовото щракане на фотоапарати. И едно сякаш несекващо „Уау“ - ту от едната, ту от другата страна.
„Не можехме да насмогнем да щракаме, искахме да заснемем всичко. Невероятна красота беше - само си представете, през май, природата току-що се е събудила, всичко е свежо, ново. Прекрасно беше, просто истинска красота“, разказва Красимира. 
После Зеки предложил да напишат пътеписа и да го пратят в „Нешънъл джиографик“ заедно с няколко снимки. И спечелили награда от поредицата „1000 събития, които формираха историята на света“.
Това е историята с този пътепис. Но прелитането над Русе е само първата стъпка към облаците за Зеки и Краси, защото за октомври са си планирали амбициозно продължение на въздушното си приключение. Но този път ще летят с балон над Кападокия.