Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прецени през декември въз основа на актуализираните прогнози и новите данни дали е необходимо допълнително затягане на паричната политика. Ако данните покажат по-траен инфлационен натиск, ЕЦБ трябва да е готова да повиши лихвите отново, но няма предварителен ангажимент за такова решение. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев на семинар на Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет, цитиран от пресцентъра на БНБ. По думите му смущенията в черноморската търговия вече се отразяват на цените на някои суровини, но по-широк и траен ценови шок остава риск, а не основният му сценарий.
Инфлацията и перспективите за паричната политика
Радев посочи, че през декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни данни, които ще позволят да оцени доколко по-високите енергийни разходи се пренасят върху цените на останалите стоки и услуги, заплатите и инфлационните очаквания.
„Не е необходимо да чакаме всички ефекти да се проявят в официалните данни, но трябва да разполагаме с достатъчно основания за действие“, подчерта той.
Управителят на БНБ припомни, че през септември Управителният съвет на ЕЦБ е повишил основните лихвени проценти с 25 базисни пункта, а през октомври ги е оставил без промяна. Лихвеният процент по депозитното улеснение остана 2,5 на сто.
„Подкрепих решението да си дадем време, за да оценим как енергийният шок и по-строгите условия за финансиране се отразяват на икономиката. Това решение не почиваше на предположението, че равнището от 2,5 на сто ще бъде достатъчно при всички обстоятелства“, заяви Радев.
В началото на ноември той вече посочи, че допълнително увеличение на основните лихвени проценти може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. И в настоящото си изказване Радев подчертава, че решенията ще продължат да се вземат въз основа на новите данни, без предварителен ангажимент за конкретна траектория на лихвените проценти.
Според експресните оценки за октомври годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 4 на сто в еврозоната и 6 на сто в България, отбеляза Радев.
В същото време инфлацията без енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия в еврозоната остава 2,5 на сто.
„Паричната политика не може да понижи цената на петрола, но може да помогне да не се превърне енергийният шок в трайна инфлация“, заяви управителят на БНБ. По думите му стабилната базисна инфлация е успокояващ сигнал, но не е доказателство, че въздействието на шока ще остане ограничено.
Той обърна внимание и на резултатите от анкетата на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти. Участниците са повишили очакванията си за инфлацията през 2027 г. до 2,6 на сто за общата и 2,5 на сто за базисната инфлация. Дългосрочните инфлационни очаквания остават на равнище от 2 на сто.
Радев уточни, че това са оценки на участниците в анкетата, а не прогноза на Управителния съвет на ЕЦБ.
„Те показват, че инфлационният натиск в близък план може да отслабне по-бавно, но доверието в средносрочната цел се запазва“, посочи той. За да бъде съхранено това доверие, трябва да се приемат сериозно сигналите, че ценовият натиск може да се окаже по-траен.
Енергийният шок и отражението му върху икономиката
Радев обясни, че въздействието на поскъпването на енергията върху предприятията и домакинствата зависи от редица фактори, включително условията по договорите за доставка и възможностите на компаниите да прехвърлят по-високите разходи върху потребителите.
За енергоемките предприятия в България поскъпването на международните пазари може значително да увеличи разходите за производството на същото количество продукция. Компаниите с договори за доставка на цени, пряко обвързани с пазара, усещат натиска по-бързо, докато при договори с фиксирани цени той може да се прояви месеци по-късно, при подновяването им.
По-високите производствени разходи обаче не се пренасят непременно веднага върху потребителските цени. Доставчикът може да поеме част от увеличението за сметка на своя марж, а търговецът на дребно да отложи промяната на цените. Регулираните тарифи също могат да забавят отражението върху сметките на домакинствата.
„Не бива обаче да обясняваме цялата разлика между инфлацията в България и в еврозоната с цените на енергията“, подчерта Радев.
Според него значение имат още растежът на заплатите и доходите, вътрешното търсене и динамиката на кредитирането. Когато търсенето е силно, предприятията по-лесно пренасят по-високите си разходи върху потребителските цени. При услугите, където трудът заема значителен дял в разходите, особено важна е връзката между заплатите и производителността.
Фискалната политика също може да засили търсенето в момент, когато предлагането трудно може да се разшири, посочи управителят на БНБ.
По-строгите условия за кредитиране ограничават търсенето
Радев обърна внимание на отражението на по-строгите финансови условия върху предприятията и домакинствата. Според октомврийската анкета на ЕЦБ за банковото кредитиране банките в еврозоната са затегнали допълнително стандартите за отпускане на кредити на предприятията през третото тримесечие.
Предприятие, което не може да се рефинансира при същите условия, може да отложи инвестиция. Домакинство, изправено пред по-висока месечна вноска по кредита си, може да ограничи други разходи.
„По-високата сметка за енергия оставя по-малко средства за други стоки и услуги“, посочи Радев.
По думите му пазарът на труда в еврозоната остава устойчив, но губи инерция. Заетостта не се е променила през третото тримесечие спрямо предходното, а безработицата през септември е била 6,5 на сто.
Ако високите енергийни разходи и по-строгите условия за финансиране продължат да ограничават търсенето, предприятията вероятно ще бъдат по-предпазливи при наемането на служители. Това също има значение за инфлационните перспективи наред с данните за договорените заплати, отбеляза той.
Радев коментира и намаляването на портфейлите от облигации на Евросистемата, придобити за целите на паричната политика. Тези портфейли се свиват с умерен и предвидим темп, което може да окаже натиск за повишаване на дългосрочната доходност.
Той уточни, че няма надежден начин този ефект да бъде изразен като равностойна промяна на основните лихвени проценти. „Именно те остават основният ни инструмент за въздействие върху инфлацията“, заяви управителят на БНБ.
През декември ЕЦБ ще разполага с допълнителни данни за оценка на развитието. Радев посочи, че ще следи дали по-високите енергийни разходи се пренасят върху по-широк кръг цени, дали договорените заплати и инфлационните очаквания показват по-траен натиск и доколко затягането на финансовите условия ограничава търсенето.
„Декември е възможност да направим нова оценка на перспективите, а не ангажимент да променим лихвените проценти“, подчерта той.
Ако данните покажат по-траен инфлационен натиск, ЕЦБ трябва да е готова за допълнително затягане на паричната политика. Ако ценовият натиск обхваща все по-малко стоки и услуги, а ефектът от досегашното затягане се засилва, това също трябва да бъде отчетено при вземането на решението, посочи Радев. Целта на ЕЦБ остава връщане на инфлацията до 2 на сто в средносрочен план.
Черно море: регионален риск с отражение върху международните пазари
В изказването си Радев разгледа и последиците от войната на Русия срещу Украйна за търговията през Черно море. Регионът е важен за износа на зърно към пазари далеч извън Европа, както и за транзита на казахстански суров петрол.
Той обясни, че нарушенията в търговията могат да засегнат купувачи далеч от региона, дори когато световните референтни цени на суровините почти не се променят.
Като пример Радев посочи купувач на пшеница, който трябва да замени забавена пратка. Първоначалният ефект може да се прояви в разходите за превоз, застрахователните премии или цената на доставката от друг доставчик. Ако обаче достатъчно купувачи потърсят заместващи доставки едновременно, а останалите доставчици не могат да покрият недостига, последиците могат да се усетят далеч отвъд първоначалния маршрут.
Управителят на БНБ обърна внимание на данните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), според които световният индекс на цените на зърнените култури е спаднал с 4,5 на сто през октомври.
Същевременно затрудненията в черноморската логистика са ограничили поевтиняването на пшеницата, а ограниченото предлагане за износ от региона е допринесло за поскъпването на слънчогледовото олио.
„Широкообхватен и траен ценови шок е риск, но не е основният ми сценарий“, заяви Радев. Затова според него е важно да се следят не само референтните цени на суровините, но и разходите за доставка и надеждността на самите доставки.
Жилищното кредитиране в България изисква наблюдение
В заключителната част на изказването си Радев разгледа отражението на общата парична политика върху България и развитието на местния кредитен пазар.
Той посочи, че средният лихвен процент по новите жилищни кредити в България е около 2,4 на сто, докато съставният показател на ЕЦБ за еврозоната е около 3,6 на сто. Двата показателя не са напълно съпоставими, уточни Радев. За кредитополучателите са важни също таксите, периодът, за който лихвата е фиксирана, и условията, при които се променя след това.
По думите му по-ниските лихви по ипотечните кредити са добра новина за домакинствата, които могат да си позволят да заемат средства, но разликата между лихвените проценти сама по себе си не показва в каква степен затягането на паричната политика на ЕЦБ се е пренесло върху условията за кредитиране в България.
Лихвите по кредитите зависят и от финансирането на банките чрез депозити на местния пазар, конкуренцията между кредитните институции и условията по отделните заеми.
„Бързият растеж на жилищното кредитиране изисква внимателно наблюдение“, посочи Радев.
Той определи подхода на БНБ като превантивен. Високите капиталови изисквания помагат на банките да поемат загуби, а ограниченията върху съотношението между размера на кредита и стойността на имота, плащанията по дълга и дохода на кредитополучателя, както и срока на кредита, подпомагат поддържането на стабилни стандарти за кредитиране.
„Оценяваме растежа на жилищното кредитиране в контекста на цялостното развитие на икономическата активност и сме готови да коригираме мерките си, ако рисковете за финансовата стабилност го налагат“, заяви управителят на БНБ.
Той подчерта, че отговорностите на институциите са различни. Евросистемата, в която участва БНБ, отговаря за ценовата стабилност в еврозоната, докато националната централна банка допринася за устойчивостта на банковата система и поддържането на благоразумни стандарти за кредитиране.
Фискалната и структурната политика на правителството също имат своя отделна роля. Фискалната политика може да ограничава допълнителния ценови натиск, когато предлагането е ограничено, а реформите за повишаване на производителността са от съществено значение за трайното подобряване на жизнения стандарт.
„Най-добре служим на това домакинство, когато всяка институция върши добре своята работа“, заключи Димитър Радев.