Драгоманското блато е място, което може да бъде посещавано от природолюбителите и през четирите сезона. Неговото разнообразие от растителни и животински видове предизвиква любопитство през цялата година, със своя живот над и под водата. Това разказаха за БТА Петко Цветков и Мирослава Попова от сдружение „Балкани“ и Иван Христов от WWF България във връзка с усилията за опазване на блатото и подобряване на туристическата инфраструктура. 
За да откриеш богатството на Драгоманското блато, е необходимо да проявиш търпение и да му дадеш време да разкрие своите обитатели, казаха специалистите. Те уверяват, че не само гледката е внушителна, но и звуците от животните, които обитават блатото. Сред тях са различни видове птици, гризачи, влечуги и насекоми. 
Над 200 вида птици обитават блатото 
Смята се, че в блатото могат да бъдат забелязани над 250 вида птици. Тук се намира колонията от чапли – сиви, големи бели и ръждиви чапли, каза Иван Христов от WWF България. Тя е най-голямата колония от този вид в Западна България, а всички останали са или по поречието на Дунав, или по Черноморието, допълни той. Христов разказа и за друг много характерен, но рядко срещан вид в страната – мустакатият синигер, който се появява на Драгоманското блато през 2010 г. Той е малка птица, която обитава тръстиката, а тук се намира една от най-големите популации, подчерта експертът. Мустакатият синигер може да се види на блатото целогодишно - не мигрира, защото семенцата на тръстиката, с която се храни, са достъпни и през зимата, допълни той.
Един от символите на блатото са сивите жерави, посочи Христов. През 2022 г. е регистрирана първата двойка сиви жерави на Драгоманското блато след повече от 100 години отсъствие на вида, отбеляза той. По неговите думи те са видени последно през 50-те години на 20-и век около Баташкото блато, преди да се появят отново преди 4 години на Драгоманското блато. Двойката се загнезди успешно – отгледа две малки, които вече летят, допълни Христов.
В блатото се среща и интересната риба Виюн, посочи експертът. Христов обясни, че тя е вид щипок и едно от имената ѝ е „змиорче“, защото има издължено тяло и прилича на малка змия. Обикновено живее в тинята на дъното на блатото и се храни с разнообразна храна, допълни той. Най-интересната ѝ особеност е, че може да оцелява при изключително екстремни условия, подчерта Христов. Когато във водата няма кислород и нивото му падне до нула, всички риби измират, но единствено щипокът оцелява, защото може да диша атмосферен въздух. Дори блатото да пресъхне, той се заравя в тинята, а дори и тинята да изсъхне, може да остане в това състояние много месеци, дори повече от година, каза още експертът от WWF България.
Урок по природа за цял живот
На Драгоманското блато не всичко е видимо веднага. Когато човек идва тук, трябва да се въоръжи с търпение и да бъде готов, че може и да не забележи животни, но ще усети тяхното присъствие - ще чуе песните на птиците, шума от нещо, което пропълзява между тръстиките или ще види следи от бозайници като видрата, каза Мирослава Попова от сдружение „Балкани“. През зимата по снега има следи от стъпките на животните, добави тя. Хората могат да зърнат и чапла, която дебне за риба в канала. С възстановяването на туристическата инфраструктура приканваме хората да дойдат и да усетят природата, подчерта Попова.
Изградили сме т.нар. спирка, от която може да се наблюдават водни кончета, каза природозащитникът. По думите на Попова за децата би било интересно да си донесат стъклен съд, в който да загребат вода, да изчакат малко да се утаи и да видят какви животинки има във водата – малки охлюви или бръмбари. На табелите около блатото са поставени и QR кодове, които отвеждат до информация и видеа за неговите обитатели. Всъщност има доста живот под повърхността на водата, каза природозащитникът.
Според Мирослава Попова Драгоманското блато е място, на което от ранна възраст може да се възпита любов към околната среда. Тя разказа, че преди пожара, възникнал преди години, тук традиционно са се организирали посещения на ученически групи. Попова е уверена, че колкото по-рано децата се докоснат до природата, толкова по-трайно ще се формира у тях отношение към нейното опазване.
Често правим презентации и разказваме на децата повече за влажните зони, посочи Попова. Тя е усетила, че това е много специално преживяване за децата. По думите й те се впечатляват от високите тръстики, а също и от възможността да гледат през бинокъл и да видят някоя птица в далечината. След пожара през 2020 г. много хора се включиха в каузата да възстановят блатото. 
Влажните зони и тяхното значение 
Драгоманското блато е влажна зона с международно значение, защитена по Рамсарската конвенция. Специалистите, които работят за възстановяването на блатото, знаят, че влажните зони са много важни местообитания с много голямо биоразнообразие. Те се надяват, че все повече хора ще разберат за тяхната важност.
Комбинацията от вода, растителност, суша и храна всъщност предлага място, където животните могат да се хранят и да се крият, обясни Мирослава Попова. Влажните зони обаче са много полезни и защото предпазват от наводнения, подчерта тя. И поясни, че служат като едни гъби, които попиват водата, когато има твърде много дъждове. Друга важна функция е, че те пречистват водата - чрез растенията, които се намират в тях, отбеляза също Попова.
Дългият път към опазването на Драгоманското блато
Петко Цветков от сдружение „Балкани” се е посветил на опазването на Драгоманското блато още от 2000 г. Заедно с колегата Иван Христов активно се ангажирахме с това, разказа той. Цветков обясни, че усилията са били насочени към обявяването на блатото за воден обект със свои граници спрямо законодателството, за да може собствениците на земеделски земи да получат някаква компенсация, уточни той. По думите му засега това все още не се е случило.
Драгоманското блато обаче е част от две зони по екологичната мрежа „Натура 2000“ -  едната за птиците и другата - природните местообитания.
Природозащитниците успяват да опазят Драгоманското блато, като вярват, че близостта му със София е добра възможност тук да идват все повече хора. Според Цветков местните хора ясно съзнават важността на блатото и винаги са го оценявали и са искали то да се съхрани. 
Когато има разбиране и желание, всичко може да бъде постигнато, така че ние ще продължим напред и ще търсим различни решения за това блатото да бъде обявено за воден обект, коментира Цветков.
Иван Христов очерта два основни приоритета за бъдещето на блатото: доизграждане на посетителската пътека и създаване на по-добра свързаност с другите туристически обекти на Драгоман.
Съгласували сме с община Драгоман един малко по-дълъг вариант, при който в средата има участък, който не е доизграден, каза Христов. Важно за нас е да обвържем туристическата инфраструктура още по-тясно с града, подчерта експертът от WWF България. Той поясни, че вече има направени стъпки в тази насока, но като приоритет остава да бъдат създадени по-удобни връзки както с други туристически обекти в района, така и с места за хранене. В Драгоман има голям брой много интересни обекти, които са уникални по своя вид и нямат аналог в България. Такива са т. нар. „Малка Света гора“ (Софийската Света гора). В района са останали много манастири от 14-и век, които все още са малко познати. „Драгоманското блато и инфраструктурата, която изграждаме, са много подходяща отправна точка, от която посетителите да научат повече и за другите интересни места в района.“, каза още Иван Христов.
Блатоскоп за недостъпните места на блатото 
При организирания в началото на ноември тур за журналисти бяха представени и два блатоскопа, които напомнят далекогледите. С тях животът в блатото може да се види отблизо. Блатоскопът представя поглед към блатото от четири различни места, част от тях недостъпни. Наблюдателят може да сменя гледните точки – от птичи поглед през насекомите, а блатото се появява в своя облик през четирите годишни времена, разказа за БТА Георги Райжеков,  един от създателите на блатоскопа.
Блатоскопите ще могат да пътуват по фестивали в София, за да популяризираме Драгоманското блато и неговото природно богатство пред по-широка публика, каза той. В бъдеще съдържанието ще може да се обогатява и актуализира с нови видеоматериали, така че блатоскопът постепенно да се разширява и да показва още повече от живота на тази уникална екосистема, каза Райжеков.  Блатото е едно скрито съкровище със скрити неща, които не можеш да забележиш на пръв поглед, но ако се вгледаш внимателно, откриваш невероятни детайли и красота, смята той.