Започнат процеси по разширяване на обхвата на националната система за киберсигурност към още администрации, посочи националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов
Икономика
| От: Анелия Цветкова / БТА
| 21 ноември 2026, 12:33
Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев съобщи на брифинг в Министерския съвет тази седмица, че успешно е прекъсната най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската администрация. Става въпрос за незаконно изтеглени минимум 130 гигабайта държавни документи или над 62 милиона страници, уточни министърът. Към настоящия момент не са установени доказателства, че са засегнати лични данни на български граждани, увери Василев. Той е назначил проверка и на базата на резултатите от нея е изпратил сигнал до прокуратурата относно установените факти и обстоятелства за действия и бездействия на държавните органи през тези пет години, припомня БТА.
Благодарение на националната система по киберсигурност, която в момента се изгражда в Министерството на иновациите и дигитална трансформация успяхме да открием киберинциденти, които са се случили назад във времето - те са останали невидими, защото това е целта на такъв вид хакерски групи. Те се занимават с кибершпионаж и тяхната цел е да останат скрити за възможно най-дълго време, да си осигурят достъп, неоторизиран, за да събират информация, посочи Велизар Върбанов. Той определи случилото се като най-голямата кибератака извършвана в България досега.
Има предположения на база само технически анализ, каза Върбанов на въпрос кой стои зад атаките. Все пак фокусът беше да отрежем тези хакерски групи, да спрем тяхната комуникация, защото в продължение на години се е източвала и ексфилтрирала информация, както и да премахнем зловредните софтуери, защото може да се пресече пътя на комуникацията, но ако зловредрените софтуери останат в инфраструктурата на заразените ведомства те могат да възобновят своята комуникация отново, добави експертът.
Върбанов обясни, че в случая не става въпрос за финансово мотивирани хакерски групи, които имат за цел да влязат агресивно в мрежата на ведомството, да криптират, да продадат данните в тъмната мрежа или да искат откуп, а за съвсем друг вид хакерски дейности, чиято цел е да събират информация. Не личните данни, а те имат цел да съберат информация за държавата, да видят тя как работи, да могат да я анализират, посочи Върбанов. Той каза, че първата индикация за злонамерена дейност датира от 2021 г.
Когато става въпрос за компрометиране на държавна инфраструктура въпросът трябва да се разглежда от стратегическо, оперативно и техническо ниво, посочи още Върбанов. Той отбеляза, че от стратегическо ниво проблемът е, че държавата ни никога не е имала централизиран модел. По думите му до момента всяко едно ведомство се е справяло както може с киберсигурността си - трябвало е да намира средства за софтуерите, за хардуера и хора, за да гарантират цялото функциониране на тези системи. В България, знаем ние сме много малка нация, експертите ни по киберсигурност са ценни както за частния сектор, така и за държавния, така че нито едно ведомство не успява да гарантира тази екосистема за киберсигурност самостоятелно, посочи още той. Върбанов отбеляза, че затова се изгражда и централизираната национална система, за да се гарантира на най-съществените и важни обекти от националната сигурност, че ще функционират и ще продължат да действат.
Сред предпиретите мерки от държавата Върбанов каза, че започват процеси по разширяване на обхвата на националната система за киберсигурност към още критични администрации, които са важни за функционирането на българската държава. В момента системата осигурява наблюдение на 27 администрации. С решение на Министерски съвет бяха определени 49 като продължаваме процеса по разширява не на този обхват, посочи той. По думите му към момента е станало ясно, че силно фрагментирания модел не помага и не работи. Всяко едно ведомство има информация за себе си, но не вижда цялата картина. Когато е централизирано се вижда, че става въпрос за мащабен киберинцидент, че тези индикатори могат да бъдат разпространени в съседни ведомства и може да се предотврати инцидента преди той да се е случил т.е. държавата преминава от реакция при инцидент към превенцията на този инцидент преди да се е случил, каза Върбанов.
