Дарения от Швейцария обогатиха фонда на казанлъшката Художествена галерия с три творби на Дечко Узунов и Бенчо Обрешков
Любопитно
| От: Ралица Стефанова / БТА
| 20 ноември 2026, 18:33
Някои картини пътуват дълго, докато намерят своя дом, казва директорът д-р Пламен Петров, цитиран в съобщението. Историята е започнала в първите дни на годината, когато внучката на именития художник Бенчо Обрешков Десислава Обрешкова е известила екипа на галерията, че д-р Дьоман иска да дари на Казанлък оригинална картина на Дечко Узунов. На 8 януари галерията е изпратила първото си писмо до дарителя, а малко по-късно бе заявена воля и за още един щедър жест - Розмари Рьосел е пожелала към дарението да се присъединят и две творби на Бенчо Обрешков.
Последваха месеци на кореспонденция, договори и подготовка за предаването и транспортирането на творбите от Швейцария, както и търпеливо търсене на дата, удобна за всички, разказва директорът. По думите му дарителите са поставили едно-единствено условие - творбите никога да не бъдат продавани на частни лица и завинаги да останат в основния фонд на публичната колекция на галерията. „Българското законодателство гарантира точно това и то беше записано изрично в договорите за дарение. В това условие има нещо много ценно. Хората, които десетилетия наред са живели с тези картини в домовете си, пожелаха те да принадлежат не на един човек, а на всички нас", посочва д-р Петров.
На 16 ноември 2026 г. в дома на Розмари Рьосел в Мьонедорф творбите са официално предадени на екипа на галерията. Според изкуствоведа особено вълнуващо е, че след десетилетия в чужбина тези картини се връщат в България, и то не къде да е, а в Казанлък. Дечко Узунов е роден тук през 1899 г., а сега неговата картина се завръща в родния му град, за да бъде показана в галерия, с която той е свързан още от младостта си.
Бенчо Обрешков, роден през същата година в Карнобат, е негов връстник и съученик в класа на друг виден казанлъшки художник - Петко Клисуров, разказва д-р Пламен Петрив. Двамата са сред творците, които през 20-те и 30-те години на ХХ век променят облика на българската живопис. Сега, в годината, в която галерията навършва 125 години, техните творби отново се срещат, този път в новия си дом в Казанлък, допълва той.
Пролетта на идната 2027 година ще е посветена на трите творби, които ще са в основата на важна изложба в Художествената галерия в Казанлък. В нея те за първи път ще бъдат показани пред българската публика, заедно с богат разказ за тяхното създаване, за странстването им в чужбина, за завръщането и реставрацията им.
„Благодаря сърдечно на д-р Михаел Дьоман и г-жа Розмари Рьосел за тяхната щедрост, за доверието и за търпението им през цялата година. Няма как да не благодаря искрено и на г-жа Десислава Обрешкова, без която всичко това нямаше да бъде възможно", подчертава директорът. Той изказва благодарност за многомесечната усилена работа на фондохранителя на галерията Цветелина Катърчева и на главния екскурзовод Джоана Брадшоу, които са осъществили цялата документална подготовка и физическото приемане на дарението.
Винаги съм смятал, че дарителството е една от най-красивите форми на обич към изкуството, защото дава на картината не просто стена, а дом, в който публиката може да се среща с нея, казва още д-р Пламен Петров.
