Сондата „Вояджър 1“ на НАСА е достигнала разстояние, което не е преодолявано от нито един друг космически апарат, изстрелян от Земята, сочат първоначалните изчисления на американската космическа агенция, цитирани от Ройтерс. Смята се, че роботизираната сонда, изстреляна през 1977 г., се е отдалечила на един светлинен ден в сряда в 5:16 часа източноамериканско време. Светлинният ден е разстоянието, което светлината изминава за 24 часа и се равнява на около 26 милиарда километра.
Екипът от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния ще трябва да изчака около денонощие, докато получи потвърждаващ сигнал от самата сонда.
„Изминаването на един светлинен ден е изумително постижение, което никога не съм очаквала да видя“, каза ръководителят на проекта „Вояджър“ Сюзън Дод, цитирана от Ройтерс.
„Вояджър 1“, който се движи със скорост от близо 61 000 километра в час, е най-отдалеченият от Земята обект, създаден от човека. През 2012 г. сондата премина външната граница на хелиосферата и навлезе в междузвездното пространство. Нейният близнак „Вояджър 2“, който също беше изстрелян през 1977 г., навлезе в междузвездното пространство през 2018 г.
От Лабораторията за реактивно движение посочиха, че наскоро предприетите мерки за пестене на енергия могат да осигурят на двете сонди достатъчно мощност, за да поддържат връзка със Земята още между три и четири години. Апаратите разполагат с достатъчно енергия, за да продължи работата на настоящия набор от научни инструменти до 50-годишнината от изстрелването им догодина. 
През по-ранен етап от пътешествието си „Вояджър 1“ прелетя покрай Юпитер и Сатурн - двете най-големи планети в Слънчевата система. Сондата продължава да събира научни данни. Инструментите ѝ са засекли например слаб, монотонен шум, предизвикан от постоянните вибрации на малките количества газ, намиращи се в междузвездното пространство.
„Вояджър“ изпраща и непрекъснати измервания на магнитните полета, космическите лъчи и плазмените вълни, които достигат Земята, винаги когато антените на Мрежата за далечна космическа връзка са насочени към сондата“, отбеляза Дод. Мрежата за далечна космическа връзка е международна система на НАСА от големи радиоантени, които поддържат комуникацията с космическите апарати, изпълняващи междупланетни мисии, уточнява Ройтерс. 
Учените продължават да наблюдават въздействието на Слънцето, включително силните изригвания, каквито са короналните изхвърляния на маса, чийто ударни вълни и фронтове на налягане достигат чак до „Вояджър 1“ и дори отвъд него. „Къде свършва влиянието на Слънцето и къде започва девственото междузвездно пространство? Може би „Вояджър“ ще просъществува достатъчно дълго, за да отговори на този въпрос“, каза Дод, цитирана от Ройтерс. 
НАСА прикани хора от целия свят да създадат светлинна вълна, която да обиколи планетата след вчерашния слънчев залез по случай първия светлинен ден на „Вояджър 1“, използвайки специално създаден от агенцията сайт и светлинен сигнал.