Глобалните тенденции в развитието на географските информационни системи (ГИС), иновативни проекти и добри практики от Европа и света бяха представени на форума „ГИС: Силата да създаваме интелигентно бъдеще заедно“. Събитието се проведе в „Гранд Хотел Милениум София“ и бе организирано от „Есри България“ в партньорство с над 70 неправителствени, бизнес, академични и медийни организации.
По повод 27-ия Световен ден на географските информационни системи (ГИС) днес в София се провеждат две конференции. Акцент в програмата са приложението на генеративния изкуствен интелект в географските информационни системи, както и новите технологии за събиране и анализ на пространствени данни, включително сателитно наблюдение, цифрови двойници и мобилно картографиране.
Брукс Патрик, глобален мениджър „Умни градове и регионално развитие“ в „Есри“, представи примери за приложението на ГИС технологиите в управлението на градовете, транспорта, инфраструктурата, сигурността и околната среда.
По думите му географските информационни системи и изкуственият интелект имат все по-важна роля за управлението на градовете и регионите, тъй като позволяват интегрирането на големи обеми информация, по-добър анализ и по-информирано вземане на решения.
Той даде за пример Рим, където чрез наслагване на данни за температурата, населението и земеползването се планират нови зелени пространства. В Нотингам се използва триизмерен цифров модел на града, който според представените данни осигурява съотношение между ползи и разходи от две към едно в рамките на десет години.
Сред примерите за приложение на ГИС в сферата на сигурността Патрик посочи централата на НАТО в Брюксел, където цифров двойник на сградния комплекс подпомага управлението му. В Западен Мидландс във Великобритания използването на географски данни за определяне на 15 целеви района е допринесло за намаляване на насилствените престъпления с 16 процента. В Румъния системата за спешни повиквания 112 използва карти за локализиране на инциденти и насочване на екипите за реакция.
ГИС технологиите намират приложение и в транспортната инфраструктура. Патрик посочи проекта „Рейл Балтика“ (Rail Baltica), който предвижда изграждането на 870 километра железопътна линия с европейско междурелсие, свързваща балтийските държави с останалата част от Европа. В Италия са дигитализирани около 600 гари за няколко месеца, а пристанищната администрация в Хамбург споделя с партньорите си десетки хиляди измервания на дълбочините.
В България „Софийска вода“ използва единен модел за управление на водоснабдителната инфраструктура на столицата, посочи още Патрик.
Той отбеляза, че ГИС подпомага и управлението на енергийните мрежи. Като пример даде електропреносните мрежи в Нидерландия и Германия, чрез които се управляват около 25 000 километра електропроводи и приблизително 500 подстанции, обслужващи над 43 милиона души.
Географските информационни системи са важен инструмент и за адаптацията към климатичните промени. Европейската агенция за околна среда използва платформа, която предоставя на регионите и местните власти в ЕС информация за климатичните рискове.
Според него следващата важна стъпка в развитието на тези технологии е интегрирането на изкуствения интелект. Той може да подпомага анализа на информация, да автоматизира задачи и да улеснява работата с географски данни. В същото време ГИС предоставя на изкуствения интелект необходимия географски контекст, за да може той да дава по-точни и приложими отговори.
Патрик даде за пример Мадрид, където общинската администрация първо е изградила обща платформа за споделяне и свързване на данни от различни отдели, а след това е надградила системата с геопространствен изкуствен интелект.
По думите му технологичният напредък, по-големият достъп до данни и възможностите на изкуствения интелект трябва да се използват не просто за по-бърза обработка на информация, а за по-добри решения. Това изисква сътрудничество между различни институции и организации, тъй като решенията, взети на едно място, могат да имат отражение върху общности, инфраструктура и околна среда в други райони.