През 2026 г. се наблюдава спад на румънските туристи в България, каза министърът на туризма Илин Димитров в интервю за румънска медия
Свят
| От: Мартина Ганчева / БТА
| 17 ноември 2026, 18:30
„Интересното е, че когато разгледаме предварителните данни за преминаванията на границата, картината е различна. Тези цифри показват над 1,5 милиона туристически посещения от Румъния през първите девет месеца на 2026 г. – включително еднодневните пътувания – което представлява спад от едва 2,5 на сто. Това подсказва, че някои туристи избират по-кратки пътувания, които невинаги включват нощувка в място за настаняване“, подчерта Илин Димитров.
Той допълни, че последните данни от системата ЕСТИ (Единна система за туристическа информация) за месец октомври вече показват ръст в броя на регистрираните румънски туристи, макар че се очаква официално потвърждение от Националния статистически институт (НСИ).
„За 2027 г. задачата ни е ясна: да поддържаме силния интерес към Черноморието, като същевременно по-активно популяризираме възможностите за спа, културен, планински и градски туризъм. Искаме румънците да ни посещават не само за лятната си ваканция, но и за уикенд пътувания, по време на празници или за зимна почивка. България има какво да предложи през всеки сезон“, категоричен беше министърът.
Той цитира и данни, според които през зимния сезон 2025/2026 г. в общини с развит ски туризъм, като Банско, Самоков, Смолян и Чепеларе, са регистрирани над 23 000 пристигания на румънски туристи. През първите девет месеца на 2026 г. в 17 общини във вътрешността на страната, където е развит спа туризмът, са отчетени над 9500 румънски посетители.
В тази връзка Илин Димитров обясни, че стремежът е да се популяризират не само традиционните морски курорти, но и места като Велико Търново, Русе, Пловдив, Велинград, Сандански и много други дестинации, до които румънските туристи могат лесно да стигнат с автомобил. Министърът цитира и данни, според които се наблюдават положителни тенденции във вътрешността на страната.
„В област Плевен броят на румънските туристи е нараснал с 14 процента, в Пловдив – със 7 на сто, а в Хасково – с 3 процента. На общинско ниво Благоевград отчита ръст от над 27 на сто, а Пловдив – от 11 процента. Това са обнадеждаващи знаци, тъй като съществува интерес и към дестинации извън традиционните морски курорти. Тук виждаме значителен потенциал – за повече кратки пътувания, културни маршрути, спа почивки и посещения през цялата година“, отбеляза той.
В хода на интервюто Илин Димитров посочи Румъния като един от най-важните туристически пазари за България.
„В тази връзка ще продължим да разширяваме присъствието си на туристическото изложение в Букурещ, като същевременно ще провеждаме целенасочени дигитални кампании на румънски език, ще организираме опознавателни посещения и ще насърчаваме преките контакти между туристическия бизнес от двете страни“, добави Илин Димитров.
По думите му Шенген е променил начина, по който могат да се планират пътуванията в региона.
„Данните разкриват интересна тенденция. Докато регистрациите в местата за настаняване отбелязват спад през първите девет месеца на 2026 г., броят на туристическите посещения от румънски граждани – според предварителната гранична статистика – показва значително по-малък спад. Това предполага по-голям дял на еднодневните пътувания“, аргументира се той.
На въпрос как България възнамерява да задържи румънците, преминаващи транзитно, министърът отговори, че трябва да им се предложи конкретно преживяване – маршрут, който се планира лесно, интересен е за цялото семейство и се вписва добре в основното им пътуване.
„Посещение на Велико Търново и Арбанаси, културно и кулинарно преживяване в Пловдив или спа почивка в Сандански биха могли да бъдат естествено допълнение към едно по-дълго пътуване в региона. Ето защо работим за укрепване на връзките между българските общини, туристическия бизнес и туроператорите в Румъния. Участието ни в туристически изложения в Букурещ, както и във форума „Tourism to Connect“, предоставят реални възможности за договаряне на подобни предложения“, каза Илин Димитров.
Той допълни, че България и Румъния вече работят по концепцията за съвместни туристически маршрути, включително такива в Дунавския регион.
„Можем да комбинираме исторически градове, обекти на културното наследство, религиозни забележителности, както и винен и кулинарен туризъм. Работейки заедно, можем да станем по-привлекателни и по-конкурентоспособни“, категоричен бе министърът.
