Великобритания се нуждае от „пълно преустройство на системата“ за социални помощи и подкрепа при намиране на работа за младите хора, за да намали високата безработица сред тях. Първоначалните разходи обаче означават, че ще са необходими десет години, преди реформата да доведе до осезаеми икономии, сочи правителствен доклад, цитиран от Ройтерс.
Алън Милбърн, бивш министър от Лейбъристката партия на премиера Анди Бърнам, предлага въвеждането на отделна система за социални помощи за британците под 25-годишна възраст, с по-ниски парични плащания и повече задължителни програми за придобиване на трудов опит за трайно безработните.
Министърът на социалните помощи Пат Макфадън заяви, че правителството споделя необходимостта от реформа на подкрепата за младите хора и ще представи ново законодателство в началото на следващата година.
„Настоящата система... твърде лесно отписва хората като неспособни да работят и се отказва от тях“, каза той пред парламента.
През второто тримесечие на тази година във Великобритания е имало 981 000 души на възраст между 16 и 24 години, които не работят, не учат и не участват в професионално обучение (NEET). Това представлява един на всеки осем души в тази възрастова група. Миналата година страната е имала втория най-висок дял на такива младежи в Европа.
Младежката безработица във Великобритания също е необичайно висока – 15,1 на сто, при под 4 на сто за по-възрастните работници. В останалата част на Европа равнището на безработица сред младите обикновено е малко над два пъти по-високо от това при по-възрастните възрастови групи.
Нарастващият брой млади хора, които получават социални помощи поради влошено здравословно състояние, също е сред най-обсъжданите фактори за бързото увеличаване на разходите за социални плащания във Великобритания.
Лидерът на консервативната опозиция Кеми Бейдънок заяви, че правителството трябва да действа по-бързо за намаляване на разходите за социални помощи и за бизнеса.
Според Милбърн правителството трябва да се стреми да намали дела на младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEET), до 5 на сто в рамките на 10 години. Това трябва да стане чрез по-силни стимули за работодателите, по-добра подкрепа за психичното здраве и удвояване на броя на младите хора, които се обучават по програми за чиракуване. По думите му така 440 000 младежи ще започнат работа.
Първоначална инвестиция от около 500 млн. британски лири ще бъде необходима през финансовата 2027/28 година. Сумата ще нарасне до 5,8 млрд. лири годишно през 2036/37 година. Според Милбърн тези разходи ще бъдат компенсирани от икономии от социални помощи в размер на 3,6 млрд. лири и допълнителни данъчни приходи и намаление на други социални плащания за 2,4 млрд. лири.
Ако планът бъде успешен, годишното икономическо производство на Великобритания ще нарасне с 0,4 на сто до 2036 г., или с еквивалента на 12 млрд. лири годишно, заяви Милбърн. Първоначалните разходи обаче ще засилят краткосрочния натиск върху държавните финанси преди предстоящия догодина преглед на бюджета.
Милбърн заяви, че иска да промени съотношението между разходите за социални помощи за младежи и мерките за подпомагане на започването на работа или образованието – от сегашните 25 към 1 до 2 към 1.
Великобритания харчи около 8 млрд. лири годишно за основните си социални помощи за хора с увреждания и безработни на възраст между 18 и 24 години. В същото време разходите за мерки за връщане на хората на работа са намалели до 0,1 на сто от националния доход спрямо 0,3 на сто през финансовата 2010/11 година.
Работодателите трябва също да получават бонус от 3000 лири за наемането на млад човек, който е бил без работа повече от шест месеца – дори ако той не е получавал социални помощи. Предвиждат се допълнителни надбавки за малките предприятия и работодателите, които наемат младежи от групата NEET, изправени пред по-сериозни пречки пред намирането на работа.
Общата стойност на тези стимули ще бъде 1,1 млрд. лири годишно. Към тях се добавят 1,9 млрд. лири за програми за трудов опит, 2,1 млрд. лири за чиракуване и професионално обучение и 700 млн. лири за разходи за здравеопазване.