Серията „Критични преводи" и изданията „Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство“ от Игор Забел и „Тоталното художествено произведение: авангард, утопия, безсмъртие“ от Борис Гройс ще бъдат представени в Художествената галерия в Казанлък. Това съобщават от културния институт на официалната си страница във фейсбук. Представянето е на 21 ноември, а участие ще вземат Христо Калоянов и Филип Стоилов. 
Представянето „Авангард и посткомунизъм. Исторически прочити“ ще изследва какво е отношението на тези текстове, превърнали се в класически, с актуалното настояще на съвременното изкуство и неговия контекст, посочват от галерията. 
Желанието за публикуване на преводите от серията „Критични преводи“ произтича от може би едно от най-продуктивните обстоятелства в българския контекст, а именно липсата. Отсъствието на знакови имена от последните десетилетия, както и липсата на ключови текстове за осмисляне на процеси в съвременното изкуство и култура, доведе не само до това издание, а въобще до по-голямото начинание, каквото е една серия и още повече едно издателство, казват организаторите.
Събраните текстове от Игор Забел засягат контекста на изкуството и по-конкретно съвременното изкуство, създавано в бившите социалистически държави, които впоследствие ще се превърнат в „бившия“ Изток. Представянето ще се опита да отговори на въпросите какво означава да си „източен“ и какво значи „бивш“, дали е възможно подобно обобщение и какви са произтичащите от него импликации, какви са възможностите за преодоляване на това положение, ако това изобщо е възможно и не ни ли стига. Това са само част от въпросите, които са водещи в размишленията на Забел и които той поставя пряко спрямо основни разбирания за изкуството, в опит да осмисли специфичния източен опит, посочват от казанлъшката Художествена галерия.
Изданието „Тоталното художествено произведение: авангард, утопия, безсмъртие“ представя бележития руски теоретик на изкуството Борис Гройс с преводи на „Тоталното художествено произведение Сталин“, студията върху художника „Иля Кабаков: Човекът, който излетя в космоса от стаята си“ и есето „Безсмъртни тела“. Съставителство има за цел да представи едно от водещите съчинения на автора за първи път на български език, но и да разшири залегналите в него идеи. „Тоталното художествено произведение Сталин“ се явява основна отправна точка за изкуствоведските размишления на Гройс. В този свой труд той разработва стратегия за писане на история, в която проследява взаимоотношенията между руския, а по-късно социалистически авангард, и сталинизма, наред с предписанията на социалистическия реализъм като негов културен модел.