Всяка година над 300 000 души в САЩ умират от внезапен сърдечен арест, пише „Сайънс дейли“. Това животозастрашаващо състояние настъпва, когато електрическата система на сърцето внезапно откаже, в резултат на което то спира да изпомпва кръв. Състоянието може да засегне както възрастни хора с установени сърдечни заболявания, така и привидно здрави млади спортисти. Макар че имплантируемите дефибрилатори могат да предотвратят част от тези смъртни случаи, лекарите отдавна срещат трудности при определянето на пациентите, които имат най-голяма нужда от тях.
Изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли са открили досега пренебрегван предупредителен сигнал в стандартните изследвания на сърцето, който би могъл да улесни разпознаването на хората с повишен риск, преди да настъпи фатален инцидент.
Откритието е направено с помощта на изкуствен интелект, обучен върху над 440 000 електрокардиограми (ЕКГ), събрани в Швеция. Съпоставяйки електрическите модели, регистрирани при тези изследвания, с информацията от смъртните актове, учените са обучили система с изкуствен интелект да разпознава фини разлики между здрави хора, пациенти с известни сърдечносъдови рискови фактори и хора, които впоследствие са починали от внезапен сърдечен арест.
След това екипът е проверил технологията с помощта на хиляди допълнителни медицински досиета на пациенти от САЩ и Тайван, за да установи дали откритите закономерности могат надеждно да идентифицират хората с повишен риск в различни популации.
Резултатите показват, че изкуственият интелект може да идентифицира пациентите в риск по-ефективно от традиционните изследвания, на които лекарите обикновено разчитат. Сегашните методи за скрининг се съсредоточават основно върху количеството кръв, което сърцето изпомпва при всяко съкращение – показател, използван за преценка дали даден пациент би имал полза от имплантиран дефибрилатор.
С помощта на тези традиционни измервания лекарите могат да установят група пациенти, при които годишната смъртност от внезапен сърдечен арест е 4,6%. Системата с изкуствен интелект обаче е идентифицирала група с годишна смъртност от 7%, което показва по-голямата ѝ способност да разпознава пациентите, изложени на сериозна опасност.
Важно е, че алгоритъмът е успял да разпознае и по-широк кръг от хора с повишен риск, включително хиляди пациенти, които обикновено не биха предизвикали безпокойство според действащите медицински препоръки. Повечето от тях биха били определени като сравнително нискорискови при използването на традиционните методи.
Друго съществено предимство е, че системата с изкуствен интелект работи със стандартни изображения на електрокардиограми (ЕКГ), каквито рутинно се правят в болници и медицински центрове по целия свят. Това означава, че технологията би могла да подобри оценката на риска, без да е необходимо въвеждането на изцяло нов вид медицинско изследване.
Резултатите, публикувани в научното списание Nature, биха могли в бъдеще да помогнат на лекарите да вземат по-информирани решения за това кои пациенти трябва да получат имплантируем дефибрилатор.