Няколко месеца след епидемичното огнище на борда на кораба „Хондиус“ (Hondius), което предизвика световна здравна тревога през пролетта, международно изследване допълва знанията за хантавируса, който не е мутирал, за да стане по-заразен, и чието разпространение е останало ограничено, предаде АФП.
„Ситуацията беше необичайна, което наложи международна координация на епидемиологичните и геномните изследвания“, каза пред АФП Виржини Соваж, ръководителка на френския Национален референтен център за хантавируси към института „Пастьор“. Соваж е сред авторите на изследването, публикувано в научното сп. „Сайънс“.
Епидемията от хантавирус, възникнала на борда на нидерландския кораб през април, е свързана общо с 13 случая, три от които с фатален изход. В началото на юли Световната здравна организация (СЗО) официално обяви огнището за ликвидирано, тъй като от края на май не са регистрирани нови случаи.
За да разберат ситуацията по-добре, институции от седем държави работиха заедно в сътрудничество с колеги от Чили и Аржентина, по-конкретно, за да секвенират генома на вируса въз основа на проби от десетина пътници и членове на екипажа.
След като създадоха нещо като „молекулярна лична карта“, изследователите стигнаха до заключението, че имат работа с хантавирус, който е много близък до щамовете „Анди“, които циркулират в ендемична зона в Чили и Аржентина.
Сравнявайки генетичните последователности на различни пациенти, те успяха също така да проучат потенциални мутации, да изследват връзките между отделните случаи и сценария на предаване на вируса на борда на кораба.
Кръстосаната проверка на данните позволи да бъдат изключени осем предполагаеми генетични мутации, които всъщност се оказаха резултат от технически фактори, което подчертава значението на подобни проверки. В крайна сметка анализираните вирусни геноми показват много ниско генетично разнообразие.
Всичко това подкрепя хипотезата за единичен случай на предаване между видовете – при който вирусът „Анди“ е преминал от своя животински резервоар към първия заразен човек, последван от много ограничено предаване от човек на човек на борда на кораба, заключават учените.
Изследователите не са открили мутации, за които е известно, че са свързани с повишена трансмисивност или вирулентност на хантавируса „Анди“.
„Установена е само една мутация, характерна за този клъстер, но нейното потенциално въздействие засега остава неизвестно“, каза Сара Темам от института „Пастьор“.
Макар генетичните данни да позволяват да се свърже вирусът с известна линия, те не разкриват как точно се е заразил „нулевият пациент“. „Остават неясноти по отношение на мястото и датата, както и относно начина на предаване на вируса чрез околната среда“, обобщават Виржини Соваж и Сара Темам.
Авторите препоръчват по-мащабно секвениране на хантавируса „Анди“ при заразените хора и гризачите – негови гостоприемници. Това се отнася най-вече за районите в Аржентина и Чили, които първите заразени лица са посетили, преди да се качат на борда.
Според изследователите е добре да бъдат направени и допълнителни изследвания на бившите пътници и членове на екипажа, за да се разбере по-точно как е протекло предаването на вируса на борда на кораба и да се оценят по-добре смъртоносният потенциал и вирулентността на въпросния щам.
Във всеки случай вирусът „Анди“ към днешна дата не притежава пандемичен потенциал, съпоставим с този на SARS-CoV-2, който причини пандемията от КОВИД-19, тъй като той няма същата способност за ефективно предаване по въздушен път, която позволява бързо и мащабно разпространение от човек на човек, отбелязва Виржини Соваж.
Изследването освен това подчертава приноса на геномното секвениране за обогатяване на знанията за вирусите, по-специално тези от животински произход.
Бързото характеризиране на хантавируса също така позволява да се отговори на обществените тревоги и да се противодейства на спекулациите относно „мутирал“ или изкуствено създаден вирус, отбелязват още авторите на изследването.
Според тях този случай илюстрира необходимостта от разширяване на възможностите за диагностика и секвениране, както и на капацитета за бърз обмен на данни между възможно най-голям брой международни партньори, което да гарантира своевременна реакция в бъдеще, независимо къде би могъл да възникне даден вирус.
Епидемията от хантавирус, както и тази от ебола, която от май насам е причинила няколко хиляди смъртни случая, напомнят, че „един патоген, където и да се прояви, може да се превърне във всеобща заплаха“, каза в началото на ноември генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус.