Днешният свят е повече дигитален, отколкото аналогов, и 3D картографирането е изключително полезен инструмент, чрез който натрупаното научно познание, съхранените културни ценности могат да бъдат представени по изключително атрактивен начин. Това каза председателят на Българската академия на науките (БАН) член-кореспондент Евелина Славчева на събитието „От 3D дигитализация към 3D Mapping: Българското културно наследство в Europeana“. То се състоя тази вечер в БАН и е част от Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026.
На събитието беше представена нова инициатива на Европейската катедра в областта на отворената наука и отворените иновации в дигиталното културно наследство - FOCUS към Института по математика и информатика при БАН (ИМИ), на Лабораторията за 3D дигитализация и микроструктурен анализ към Института по информационни и комуникационни технологии при БАН, на Музея за народни занаяти и приложни изкуства в Троян и на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Инициативата е насочена към разширяване на присъствието на българското тримерно културно наследство в Европеана - Европейското пространство от данни за културно наследство.
Сигурна съм, че днешната конференция е била изключително интересна и изпълнена със съдържателни доклади, но нямам никакво съмнение, че събитието от тази вечер ще бъде една вдъхновяваща кулминация на тази конференция, каза председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева. Тя отбеляза, че БАН е не само най-старата научна организация в страната и най-голямата, но е уникална и с това, че в нея различните институти покриват почти всички сфери на научното познание. В БАН са също четири от най-старите и най-богати музеи в България и това днешно събитие е доказателство как нашите учени си сътрудничат с работещите в музеите учени, за да се съхранява културното наследство на страната и всички културни ценности, които са събрани в тях, допълни председателят на БАН. 
Архитект Петър Петров - директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, поднесе приветствие от министъра на културата Евтим Милошев до член-кореспондент Петър Бойваленков - директор на Института по математика и информатика на БАН. „Убеден съм, че съчетаването на научния потенциал, технологичните иновации и експертизата на културните институции е ключово за опазването на националната ни памет и за нейното достойно представяне в европейското и световното културно пространство.
Безспорно дигитализацията разкрива нови възможности за достъп до културните ценности и за приобщаването на следващите поколения към тяхното богатство. Министерството на културата също е партньор в този процес, водено от разбирането, че дигиталната трансформация е важна стъпка към по-широката достъпност и международната видимост на българското културно наследство. Особено ценно е сътрудничеството между научни организации, музеи, библиотеки и културни институции, което доказва, че опазването на културната памет е споделена отговорност и наша обща мисия“, се казва в приветствието от министъра на културата Евтим Милошев.
На събитието беше прочетено и приветствие до организаторите и участниците на Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026 от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев. В него той отбелязва, че днес дигиталната трансформация открива нови възможности не само за развитието на науката и образованието, но и за съхраняването, изследването и популяризирането на културното наследство. Съвременните технологии ни позволяват да преоткриваме богатството на миналото, да го правим по-достъпно и да го предаваме на следващите поколения по нови и вдъхновяващи начини, се казва в приветствието от министъра на образованието проф. Вълчев. Той акцентира в него и на усилията за представянето на българското културно наследство в европейската дигитална среда Europeana.  
Директорът на Националната художествена академия Анелия Николаева каза, че дигитализацията на културното наследство е важна и актуална тема. Дигитализацията е сърцевината на новите траектории в научните изследвания, в образованието и в културния обмен. Пред нас е дигиталното бъдеще, но ние встъпваме вече в него. То поставя пред институциите, ангажирани с опазване на културното наследство, редица предизвикателства, надхвърлящи чисто технологичните измерения. Дигитализацията не е само средство за създаване на електронни копия на музеи и предмети, паметници и исторически свидетелства. Тя е сложен процес, свързан със съхраняването на културната памет и с гарантирането на автентичността, с осигуряването на достъп до знания на бъдещите ни поколения, отбеляза Николаева.
Сред международните гости на събитието бяха Крис де Луф - председател на Общото събрание на европейската научна инфраструктура за дигитална хуманитаристика и изкуства DARIAH и член на Управителния съвет на Мрежовата асоциация на Европеана (ENA), както и доц. Инес Водопивец - заместник-председател на Управителния съвет на ENA и генерален секретар на асоциацията „Изкуствен интелект в библиотеките, архивите и музеите“ (AI4LAM).
След включването на Мадарския конник като първия и все още единствен български тримерен обект в Европеана през 2024 г., нашата инициатива ще спомогне за по-мащабно представяне на българското наследство и се надяваме да насърчи участието на повече музеи, научни и културни институции в тримерната дигитализация, обясниха организаторите.
Кулминацията на вечерта беше 3D мапинг върху фасадата на сградата на Българската академия на науките, създаден въз основа на тримерни дигитализации на обекти на културното наследство.
Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026 се организира от ERA Chair проект FOCUS по дигитално културно наследство към ИМИ - БАН в тясно сътрудничество с Изследователската лаборатория по музеология към Йонийския университет, Гърция, в рамките на седмицата на Museum Big Data от 10 до 14 ноември. Събитието е традиционно ориентирано към насърчаване на висококачествени изследвания и създаване на ценни професионални контакти в този нововъзникващ и динамичен сектор. Конференциите от поредицата Museum Big Data (MBD) се провеждат от 2019 година насам. 
В конференцията участват присъствено около 80 делегати от Австралия, Армения, Белгия, Бразилия, България, Великобритания, Гърция, Израел, Италия, Канада, Катар, Китай, Малави, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Франция, Швеция и още около 50 делегати онлайн.