Българското литературно-художествено списание „Кресчендо“ (Crescendo), смятано за едно от първите и най-ярки издания на футуризма и авангарда в България, е сред акцентите в историята на ямболския периодичен печат. За изданието и за развитието на печатното дело в Ямбол разказа в Националния пресклуб на БТА в града Мария Иванова, уредник във фонд „Нова и най-нова история“ на Регионалния исторически музей – Ямбол. Гостуването ѝ бе по повод представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Печатът – 180 г. от „Български орел“.
От ръкописния вестник до първата печатница
По думите на Иванова първите сведения за вестник в Ямбол идват от съседния Сливен. Още през 1879 г. сливенският вестник „Българско знаме“ съобщава, че в Ямбол отдавна има вестник за политически новини, който е на ръкопис. Няма запазен ръкопис, нямаме представа кой е издателят, кой е помествал новините и какви точно са били те. Началото на периодичния печат в Ямбол е свързано с появата на печатниците в града, разказа Иванова.
Първата печатница в Ямбол е открита през 1891 г. от Христо Векилов – опълченец, участник в националноосвободителните борби и общественик. Роден в Габрово, след Освобождението той се установява в Ямбол, където става командир на градската жандармерия. Участва в Съединението и в Сръбско-българската война през 1885 г. Занимава се и с предприемачество, като открива сапунена фабрика. Избран е за народен представител в Петото обикновено народно събрание.
С основаната от Христо Векилов печатница се поставя началото на периодичния печат в Ямбол, като сред първите издания е вестник „Тунджа“, орган на Народно-либералната партия. В неговата печатница се отпечатват редица вестници и списания. Сред по-интересните е илюстративното и хумористично вестниче „Източен папагал“, отбеляза уредникът в Регионалния музей в Ямбол.
„Светлина“ и историята на вестник „Тунджа“
Особено място в историята на ямболското печатарство заема печатница „Светлина“ на Константин Марангозов. Тя просъществува най-дълго – до национализацията ѝ през 1947 г., и в нея са отпечатани голяма част от периодичните издания на града. Марангозов открива книжарница в Ямбол през 1863 г. и е сред обществено ангажираните личности, включили се в културния живот на града.
В печатница „Светлина“ започва да се отпечатва и вестник „Тунджа“, чието издаване е прекъснато през 1895 г. и възобновено през 1919 г. под редакцията на Асен Кърджиев. Завършил право във Франция, той се установява на работа като съдия следовател в Ямболския съд. Известен е с острото си журналистическо перо, което му създава и неприятности. Заради публикациите си във вестника е нападнат на улицата в Ямбол.
„Кресчендо“ – ямболският авангард с европейски хоризонт
Особено място в културната история на града заема „Кресчендо“ (Crescendo) – българско литературно-художествено списание, което се смята за едно от първите и най-ярки издания на футуризма и авангарда в България. То е дело на ямболските модернисти, сред които Кирил Кръстев и кръга около него – Васил Петков, Теодор Чакърмов, Теодор Георгиев и брат му Георги Георгиев, Любомир Брутов, Лео Коен, Тотю Брънеков, Мирчо Качулев и други.
Историята на списанието е свързана с друго издание – „Лебед“. През 1922 г., когато неговият главен редактор Николай Черняев трябва да пътува извън страната, той търси кой да поеме издаването му. Предложението приема Кирил Кръстев. Както самият той пише в книгата си „Спомени за културния живот между двете световни войни“, неочакваното предложение изкарва групата на ямболските модернисти от техния кръжочен бит и ги превръща в издатели на модерно авангардно списание.
Важна роля за промяната на неговия облик има завърналият се от Италия Васил Петков, който донася известната поема Zang Tumb Tumb на италианския футурист Филипо Томазо Маринети. Творбата е вдъхновена от преживяванията му като военен кореспондент край Одрин, където става свидетел на използването на български аероплан във военните действия.
„Попадайки тази поема в ръцете на ямболските модернисти, те се впечатляват и решават да променят стила на списание „Лебед“. И така от едно твърде сантиментално списание става модерно, авангардно, което залага на новото, на динамиката“, разказа още историкът Мария Иванова.
На 15 ноември 1922 г. в печатница „Светлина“ в Ямбол излиза списание „Кресчендо“. Името му идва от италианската дума за постепенно усилване и нарастване. На страниците му се публикуват статии и манифести, представящи новите течения в европейската култура.
„За съжаление, списание „Кресчендо“ излиза само в две книжки. Първата е списание „Лебед“, втората е „Кресчендо“, а третата и четвъртата книжка излизат в едно книжно тяло“, посочи Иванова.
По думите ѝ това футуристично списание е единственото по рода си в България и оставя трайна следа не само в културната история на Ямбол, но и като цяло в българската литературна история.
Изданието достига и до самия Маринети. Кирил Кръстев му изпраща броеве на списанието, а в отговор италианският творец се обръща към ямболските автори с думите: „Мои драги приятели футуристи“. Според Иванова това е висока оценка за творческите търсения на местната група.
„Тракиец“ – журналистика, история и обществен живот
През 1923 г. в Ямбол започва да излиза и вестник „Тракиец“, първоначално с редактор Стефан Димитров, а впоследствие с Тотю Брънеков. Изданието се отличава с високо ниво на журналистиката и разнообразие от теми – от местна история и здравни беседи до спорт. Сред авторите и редакторите му е Тотю Брънеков, агроном по образование, специализирал журналистика в Берлин и един от малкото български журналисти, присъствали на Олимпийските игри през 1936 г. Той е и създател на девиза на Ямбол – „Ида от древността, отивам в бъдещето“, публикуван за първи път на страниците на в. „Тракиец“.
Вестник „Тракиец“ излиза до около 10 септември 1944 г., а в. „Тунджа“ продължава съществуването си малко по-дълго. „Днес ние оценяваме като историци тези вестници, тъй като те са източник на богата информация и трябва да бъдат запазени за следващото поколение“, подчерта Мария Иванова.
От печатната страница към дигиталната информация
Тя обърна внимание и на промените в начина, по който обществото получава информация. Хартиеният вестник почти изцяло отстъпва място на дигиталните и електронните издания, а интернет и изкуственият интелект заемат все по-голяма роля в ежедневното информиране.
Историята на ямболския печат показва, че местната журналистика не е била само отражение на обществените процеси, но и активен участник в културния живот на града. А краткият, но ярък живот на „Кресчендо“ остава пример за това как от Ямбол могат да тръгнат идеи с европейски хоризонт, отбеляза уредникът в Регионалния исторически музей Мария Иванова.