Журналистът, главен редактор и съсобственик на регионалния вестник в Източните Родопи „Нов живот“ Иван Бунков каза, че изданието съхранява паметта за региона. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в Кърджали по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на печата и на 180 години от първия български вестник „Български орел“.
Изживяваме една епоха започнала там, където е започнал някога „Български орел“ и сега се връщаме на същото ниво, но за да го затворим, каза издателят. Тогава Иван Богоров се е борил да намери пари, планувал е да изкарва вестника си през две седмици. Но виждаме, че го е издавал три пъти през четири месеца, което показва, че е имало абсолютна финансова оскъдица. Сега горе-долу сме на същия хал, допълни Бунков.
По думите му към днешна дата всичките регионални вестници в страната са свили своята периодичност, намалили са в пъти своя тираж, а някои напълно са спрели да излизат. А промяната която вижда е в стила на писане, в стила на общуване и начина на събиране на информация – да е бързо и кратко, защото повече от 10 реда в днешно време, по думите на журналиста, е нечетивно.
Това веднага промени цялата атмосфера в живота на обществото в цял свят. Хората станаха по-повърхностни, събират цялата информация, а не най-важното. Най-важното много често е много по на дълбоко и то не влиза вътре в самите анализи, коментира Иван Бунков.
Като човек, работил няколко десетилетия в най-дълголетния регионален всекидневник в Източните Родопи, който продължава да излиза без прекъсване, Иван Бунков откроява една друга страна на печата, давайки пример с „Нов живот“ и това е паметта, която съхранява той.
„Нов живот“ за 70 години има много количество информация. Аз се радвам, че започна дигитализирането на тези броевете на вестника, защото това е огромно богатство, коментира Бунков. И допълни, че фотографският архив на редакцията е може би най-големият, който показва историята на Източните Родопи.
Каквото е станало в региона, там е описано буква по буква, ден по ден, снимка по снимка, как това население е било цивилизовано. Има я и другата гледна точка – диктатурата, има я културата, изкуството, науката. Всичко това го има в тези пожълтели страници на „Нов живот“ в тези 70 години, каза журналистът. Той допълни, че освен архива на вестника, дългогодишният журналист от редакцията Валери Ковачев е направил голямо изследване за 70 години вестник „Нов живот“, което може да служи като историческа памет за региона, но което може да остане неотпечатано заради липса на финансиране.