Разградският периодичен печат има своето запазено място в историята на българската журналистика. В града са излизали десетки вестници и списания с различна насоченост, а зад тях са стояли личности, оставили следа както в местния, така и в националния обществен и журналистически живот. Това каза проф. д-р Росица Ангелова, ръководител на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей в Разград. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в Разград за представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“ и развитието на печата у нас.
Проф. Ангелова представи развитието на периодичния печат в Разград от 1879 г., когато в града се появява първото списание, до 1944 г., когато спира да излиза вестник „Разградско слово“. Тя проследи различните издания и разказа за хората, които стоят зад тях.
Темата е интересна, завладяваща и в известна степен спорна, тъй като все още няма точен отговор колко периодични издания са излизали в Разград през този период, посочи историкът. Тя подчерта, че когато се говори за него, може да се използва една максима, която е вярна – всяка власт и всяко общество не могат без вестник, без списание, без печатното слово. В този аспект е любопитно как Разград се вписва в развитието на периодиката през един продължителен период от Третата българска държава – от 1879 до 1944 година, отбеляза историкът. По думите й различни изследователи дават различни сведения – Иван Свирачев посочва около 18 издания до края на XIX век, Никола Панчев – 32, Анание Явашов – около 35, а според последното изследване, оставено от Божидарка Златарева. Броят им достига 68.
„Не би трябвало да се измерваме с други градове, защото всеки град е различен. Променя се административната система, демографската картина, образователните структури. В този смисъл дали са малко или много е относително. Но така или иначе Разград се вписва в българския периодичен печат и има свое запазено място“, каза проф. Ангелова. По думите й истински бум на периодичния печат в Разград има от Освобождението до края на XIX век, а началото на XX век може да бъде определено като негов златен период. 
Характерно за местната периодика е, че в града не е излизал всекидневник. Имало е партийни, рекламни и хумористични издания, както и единични листове. Като причина за липсата на всекидневник проф. Ангелова посочи както ограничените възможности на хората да се абонират за ежедневен печат, така и необходимостта от добър журналистически екип и средства за издаването му. Въпреки това в Разград са работили журналисти, които впоследствие са продължили развитието си в София и са се утвърдили в столичната журналистика.
Проф. Ангелова разказа още, че първото издание в града е списание „Съвременник“, свързано с името на Димитър Страшимиров. То излиза в седем книжки и поставя началото на местния периодичен печат. Изданията са били с различна продължителност – някои са излизали само в един брой, други в продължение на няколко години. Печатът е бил както на български, така и на турски език, което отразява присъствието на турската общност в града.
Сред по-дълго излизалите вестници проф. Ангелова открои „Гражданско съзнание“ и „Разградски новини“. Последният е излизал в периода от 1927 до 1938 г. с кратки прекъсвания, включително по време на преврата на 19 май 1934 г. Тя обърна внимание и на участието на Разградската градска община в местния печат. Общината остава в историята с три издания – вестник „Разград“, излизал в периода 1894 - 1896 г., „Вести на Разградската градска община“ от 1919 г. и „Разградски общински вестник“, излизал през 1922 - 1923 г.
Сред личностите, допринесли за развитието на периодичния печат в града, проф. Ангелова посочи Димитър Страшимиров, Петър Даскалов, Иван Свирачев, адвоката Стоян Русев, общественика Деньо Добрев, печатаря Петър Антонов и журналиста Никола Панчев. Историкът отбеляза, че журналистическата съдба на някои от тях е била трудна. Никола Панчев губи живота си, а Левтер Хумбаджиев е бил затварян заради идеите и убежденията си. Много от изданията заявявали в програмите си, че ще отстояват истината, правдата и правата, но променящата се политическа обстановка често водела до прекратяване на издаването им след няколко месеца или години.
Проф. Ангелова заяви, че освен партийно-политически вестници в Разград са излизали и литературни издания. Ученици от местните училища също са правили опити да издават свои листове, в които са намирали място ученическото творчество и литературните им изяви. 
„Интересен е разградският печат с това, че мнозина правят опит чрез разградската периодика да се впишат в националната периодика и така да дадат своя принос за истинския журналистически бум в Третата българска държава. И всичко това, ако се върнем към първото изречение, доказва, че навсякъде, където има общество, където има власт, има и печатно слово. Вестниците и списанията са именно това“, допълни проф. Росица Ангелова.