Четири гробни структури са проучени тази година при археологическите разкопки на некропола край село Балей, община Брегово. С тях общият брой на изследваните гробни структури от началото на проучванията достига около 190. Това съобщи за БТА Николай Казашки, археолог в Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин и заместник научен ръководител на разкопките.
Тази година е 15-ата поред, в която археолозите проучват некропола. Ръководител на разкопките е доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН, а за втора година в екипа участва и д-р Росица Манева, преподавател по реставрация.
Проучванията се извършват систематично по предварително изградена план-квадратна мрежа, като територията на некропола е разделена на участъци с размери пет на пет метра. Тъй като следите от погребенията са заличени от времето, археолозите не знаят предварително къде се намират гробните структури. През години броят на откритията варира – имало е сезони с по 10 гробни структури с 30-40 съда, а през други са намирани по-малко.
Откритите тази година предмети са предадени за реставрация. Те включват урни, капаци и малки погребални съдове, характерни за некропола. След реставрация част от находките може да бъдат представени в изложба около 14 февруари – Деня на българския археолог, каза Казашки.
Некрополът край Балей принадлежи към културата на инкрустираната керамика, известна в научните среди като Балей-Орсоя. Тя се отнася към късната бронзова епоха и се разпространява по поречието на Дунав – от района на Лом до територии, достигащи почти до днешна Унгария. В дълбочина културното разпространение от двете страни на реката е около 30-40 километра.
Характерна особеност на керамиката е украсата с бяла паста, за която проведени анализи са установили, че е изработена от стрити кости и варовик. По думите на Казашки подобна инкрустация не е характерна за други култури от този период.
Връзката на общността с река Дунав се откроява и в археологическите находки. При анализите на животинските кости от некропола най-голям дял заемат тези на бобър, а част от малките съдове и дръжките имат форма на патици. Това според археолога показва близостта на древните хора до реката и околните блатисти местности.
Погребалната практика на общността е била трупоизгаряне. След изгарянето костните останки са поставяни в големи съдове, които впоследствие се използват като урни. Те са полагани в гробни ями, покривани с паница или купа. В някои от погребенията са открити и по-малки съдове, зооморфни и антропоморфни фигурки, които са били поставяни като погребални дарове. Фрагменти от човешки кости се откриват вътре в самите урни.
Некрополът вече е почти проучен в границите, които археолозите познават. Неизследвана остава част от централната му зона, която попада в дворовете на две частни къщи. Екипът се надява да получи съгласието на собствениците за продължаване на разкопките там, тъй като предполага, че в тази част може да се намират по-богати погребения.
Селището край Балей, свързано с културата Балей-Орсоя, е проучено през периода от 70-те до 90-те години на миналия век. Некрополът при Орсоя също е изследван през 80-те години, а този край Балей е открит през 2010 г.
Част от находките от некропола вече са били показвани във временна експозиция в музей „Конака“ във Видин. Казашки посочи, че в бъдеща временна изложба могат да бъдат представени и непоказвани досега съдове от Балей. Предвижда се в новата постоянна експозиция на музея да бъдат включени предмети както от селището, така и от некропола.