Нови архитектурни структури, помещения и настилки, които разкриват различни етапи от развитието на римските императорски терми в Рациария, бяха проучени от археолозите през този сезон. Откритията показват, че комплексът е по-голям от досегашните предположения и е продължил да се използва и през късната античност, съобщи на пресконференция доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), научен ръководител на разкопките.
Термите са сред най-големите проучвани досега в България. Предполагаемата им площ е около 10 декара, но новите открития показват, че е възможно комплексът да е значително по-голям. През този сезон археолозите са продължили работата в централното крило на баните, където през миналата година беше разкрит голям басейн или фонтан.
В северната част на проучвания сектор е открита добре запазена последователност от три настилки на двора – една от опалена глина и две от хоросан. Първата е свързана с функционирането на римските терми, а по-късните се отнасят към преустройствата в края на IV и началото на V век, когато в стария комплекс е включен раннохристиянски комплекс.
Над тези настилки археолозите са проучили запазено дворче, свързано с раннохристиянска църква от началото на V век. При изграждането му са използвани архитектурни елементи от римската епоха. След опожаряването на града при хунските нашествия районът е бил възстановен. За това свидетелства улица с варовикови плочи и бордюри, под която е изграден канал.
„Имаме много сериозни археологически данни за възстановяването на Рациария по времето на император Анастасий и неговия наследник Юстиниан Велики“, посочи Димитров. По думите му улицата показва, че градът продължава да се развива след нашествията и запазва значението си като столица на провинция Крайбрежна Дакия.
В южната част на централното крило е проучена нова площ от близо един декар. Там е разкрито голямо помещение с вътрешни пиластри, мазилки от розов хоросан и хоросанова настилка. Засега археолозите не могат да определят предназначението му. Откритието обаче показва, че термите не завършват с южната си външна стена, а включват допълнителни помещения.
През късната античност в тази зона е изградена и нова настилка от натрошени керамични фрагменти, тухли и керемиди, покрита с речни камъни и чакъл. Според археолозите преустройството вероятно е свързано с използването на пространството около раннохристиянската църква.
Проучванията се извършват чрез разкопаване на големи площи в план-квадратна мрежа. Според Димитров този подход е най-подходящ за изследването на монументалния комплекс, чиито мащаби изискват цялостно разкриване на архитектурните структури. През сезона са изследвани нови терени с площ от около декар в различни сектори.
През последния месец на сезона са направени и четири сондажа в помещения от източното крило на термите. Чрез тях археолозите търсят най-ранните строителни пластове, които предхождат късноантичните преустройства. В някои от сондажите дълбочината вече достига 2,5 метра, а в един са открити останки от ранно строителство, датирано към III век.
Изследването на тези пластове е сложно, тъй като до тях се достига след премахване на част от по-късните настилки, а работата на голяма дълбочина трябва да се извършва така, че да не се нарушат запазените архитектурни структури, обясни Димитров. Предстои да бъде уточнена датировката на най-ранните останки.
Сред находките от сезона има монети от различни периоди между I и VI век, лампи, накити и тухли с печати, които дават сведения за производителите на строителни материали, използвани при изграждането на термите. Открита е и плочка с изображение, наподобяващо дъска за играта „дама“.
Според научния ръководител основният принос на проучванията в Рациария е свързан с архитектурата, мащабите на строителството и инженерните съоръжения, които разкриват организацията и техническите възможности на античния град.
Археолозите са проучили над 200 метра от подземните галерии за отвеждане на дъждовната вода от покрива на термите, които бяха открити през миналия сезон. Каналите преминават под основните носещи зидове на комплекса и се отличават със сложна конструкция, различни входни и ревизионни шахти и сводове, обясни Димитров.
Изследването продължава и през този сезон под ръководството на главен асистент д-р Мария Аврамова от НАИМ-БАН и специалист по изследването на римските термални съоръжения. По думите на Димитров мащабът на проучването и подробната фотодокументация и графична документация дават възможност инженерните съоръжения да бъдат изследвани в детайли. Целта е да бъдат събрани нови данни за античните системи за отводняване.
„Това е канал, който е с много сериозни параметри, изключително качествено изработен и функционирал векове наред“, посочи Димитров. Той отбеляза, че подобни съоръжения са известни и от Сердика и Одесос, но галериите в Рациария се отличават с по-големите си размери и по-сложната си конструкция.
Проучването на водоотвеждащата система е представено на международна научна конференция в Испания, посветена на римската хидроинженерия. Във форума са участвали археолози и инженери, които изследват антични водни съоръжения и се занимават професионално с тази тематика.
„За тях беше изключително интересно да видят как са изпълнени тези съоръжения тук, в Долна Мизия, в Рациария, в една римска колония“, каза Мария Аврамова. По думите ѝ специалистите са проявили интерес както към самата галерия, така и към подхода на българския екип при документирането и изследването ѝ. Сред участниците са били изследователи с дългогодишен опит в проучването на големи римски комплекси, включително в Ефес и при термите на Каракала и Диоклециан в Рим. Те очакват публикуването на повече резултати от проучването в Рациария и се надяват да посетят археологическия обект.
Редовните археологически проучвания на Рациария са възобновени през 2013 г. от екип на НАИМ-БАН и Регионалния исторически музей във Видин. Тази година разкопките са продължили от 7 юли до 29 октомври с финансиране от 230 000 евро. Заради инфлацията са работили 60–65 работници при 80 през миналия сезон, а екипът е наброявал седем-осем души. Рациария е сред приоритетните археологически обекти в България, за които държавата осигурява целево финансиране с цел проучване и бъдещо експониране на откритите структури. Античният град край видинското село Арчар е бил военен лагер, римска колония и провинциална столица с живот от I до края на VI век.