Нарастващият държавен дълг и бързото разширяване на небанковото финансиране могат да ограничат способността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да провежда подходяща парична политика, заяви членът на Изпълнителния съвет на институцията Изабел Шнабел, цитиран от Ройтерс. 
В момента ЕЦБ повишава лихвените проценти, за да се бори с прекомерната инфлация. Това поражда опасения, че по-високите разходи по обслужването на дълга могат да направят някои държавни бюджети неустойчиви, особено този на уязвимата Франция. Така може да се ограничи способността на ЕЦБ да провежда подходяща парична политика от опасения, че действията ѝ ще предизвикат финансова нестабилност.
Проблемът е, че държавният дълг нарасна значително от началото на века, като все по-голяма част от държавните облигации се държи от небанкови финансови институции, включително хедж фондове. Част от тези инвеститори използват привлечени средства, за да увеличават инвестициите си, което може да засили ефекта от промените в лихвените проценти върху финансовите пазари, стана известно от димите на Шнабел.
В резултат на тази трансформация промените в лихвените проценти на ЕЦБ вече се предават по-бързо на финансовите пазари, което потенциално увеличава волатилността. Това може да принуди инвеститори с висока задлъжнялост да продават облигации, тъй като стойността на обезпеченията им спада, а изискванията за допълнително обезпечение се повишават.
„За да възстановят нормалното предаване на паричната политика, централните банки може да бъдат принудени да стабилизират пазарите, за да предотвратят превръщането на криза на ликвидността в пълномащабна кредитна криза“, заяви Шнабел. „Подобни интервенции могат да влязат в противоречие с мандата на централната банка и да застрашат водещата роля на паричната политика“, коментира той.
Европа трябва да отговори, като устои на всяко изкушение да дерегулира банките, а вместо това въведе по-строги правила за небанковите финансови институции, като хедж фондове, инвестиционни фондове и застрахователи, заяви Шнабел.
„По-строгото регулиране на небанковите финансови институции би засилило и аргументите за обмисляне на достъпа им до инструментите на централната банка, което би могло допълнително да подкрепи стабилността на финансовата система“, каза Шнабел, която през януари напуска ЕЦБ, за да поеме високопоставена длъжност в Международния валутен фонд (МВФ).
По-трудният въпрос може да се окаже възстановяването на реда в публичните финанси, тъй като ефективният лихвен процент, който правителствата плащат по дълга си, вече е по-висок от темпа на икономически растеж, посочи тя.
Това само засилва аргументите Европа да пристъпи към широко обсъжданите институционални реформи, които с течение на времето биха могли да обърнат тенденцията към спад на потенциалния икономически растеж, заяви Шнабел.