„Внезапен изгрев“ събира в поетична книга житейския опит, преживяванията и светоусещането на Илко Капелев – поет, писател, публицист и журналист. Неговото творчество е формирано от спомените за родния край до преживяното през близо 12-те години, прекарани сред хората и суровата природа на Сибир. Около тази идея бе изградено представянето на книгата, чиято премиера се състоя днес в голямата зала в сградата на Община Тунджа в Ямбол.
Литературната премиера събра представители на културната общност, приятели и почитатели на автора, като постави във фокус не само новата му книга, но и пътя и срещите, които стоят зад неговата поезия. Капелев и творчеството му бяха представени от председателя на Дружеството на писателите в Ямбол – поета Тенко Тенев. Стихове от книгата прочете актрисата Велика Цанкова, а артистичната атмосфера допълни с изпълненията си цигуларката Спасия Радославова.
Тенко Тенев представи Илко Капелев като творец, чийто житейски път е изпълнен с приключения и преживявания, намерили отражение в литературата му. Той припомни, че през 1981 г., едва на 24 години, Капелев заминава за руския Север, където изкарва близо 12 години. Там общува с представители на местните народи, сред които хантите, опознава живота в суровите климатични условия и натрупва впечатления, намерили място в книгата му „Сибирски дневник“.
Той припомни думите на Илко Капелев: „Аз никога не съм бил кабинетен писател, който наблюдава живота през прозореца“. И това е абсолютно вярно, защото има два вида писатели. Едните идват от живота в литературата, а другите от литературата в живота. Такива са големите писатели като Джек Лондон, Мопасан, Чехов, които идват от живота. Илко Капелев е един техен следовник, с когото много се гордея, че е точно такъв, отбеляза председателят на Дружеството на писателите в Ямбол.
Тенко Тенев цитира и оценки на редица изявени български писатели и литературни критици, определящи Илко Капелев като силен творец с ярко присъствие в съвременната българска поезия. Той прочете и поздравителни адреси от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, от областния управител на Ямбол Георги Чалъков, от художника проф. Иван Газдов.
Кметът на община Тунджа Станчо Ставрев подчерта трайната връзка на писателя с родния край и приноса му към културния живот на общината. Той припомни съвместната им работа по очерци за тунджанските села и техните личности, както и участието на Капелев в Тунджанските литературни дни, които по традиция са част от проявите за празника на Общината. „Илко е една от емблемите на нашата община“, отбеляза кметът Ставрев, който изрази благодарност за творчеството на автора и за произведенията, посветени на Тунджа. 
Редактор на „Внезапен изгрев“ е поетът и журналист Петър Андасаров, а автор на корицата на книгата е художникът Цветан Казанджиев. От името на издателство „Вилком“ Виолета Димитрова изрази благодарност за доверието и възможността да бъде реализирано изданието. Журналистът Исак Гозес поздрави Капелев и с чувство за хумор отбеляза, че когато Господ раздавал таланта, сякаш подминал Ямбол и отишъл и поръсил по-щедро в Овчи кладенец – известно в региона като „селото на поетите“ и родно място на писателя.
В края на срещата Илко Капелев благодари на организаторите, издателите и приятелите си, участвали в подготовката на книгата му, която е 13-а поред. Той отдели специално място на родното си село Овчи кладенец, чиито спомени и хора остават важна част от личния му свят и вдъхновението му. Авторът припомни, че през детството му селото е достигало до 3500 жители, и сподели емоционалната си привързаност към него. Капелев завърши литературната вечер, прочитайки стихотворението си „Свобода“, посветено на дъщеря му Николет и написано в родното му село.
Илко Капелев е поет, журналист, публицист, есеист. Роден е на 28 юли 1956 г. в с. Овчи кладенец, Ямболска област. През 1981 г. заминава в Далечния Север на Русия, където живее в продължение на 12 години. Работи и като кореспондент на в. „Дружба“ в Москва, който се издава за българите, които живеят в тогавашния СССР. През 1988 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, учи се в творческия семинар на руския поет Валентин Митрофанович Сидоров.
Автор е на множество поетически сборници: („Пробуждането на совата“, „Искра от писък“, „Нощта след Великден“, „Звездобойна“, „Задочен полет“, „Небесна книга“, „Полет по време на буря” и др.), а също и на книгите „Сибирски дневник“ (художествена проза, 2007) и романа „Postscriptum. Убежище за роман“ (2017). Автор е и на над 5000 обществено-политически статии, репортажи, очерци, есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.