Важно е да говорим за миналото и да го знаем, защото ни създава имунитет срещу настоящето и бъдещето, каза Теодора Димова във Велико Търново
Любопитно
| От: Николай Венков / БТА
| 4 ноември 2026, 20:44
Книгата е вдъхновена от личността и съдбата на Димитър Пешев и събитията около спасяването на българските евреи от депортация през 1943 година. Прототип на един от главните герои – Емил Дешев, е именно Димитър Пешев, уточни Димова. Тя подчерта, че романът, върху който е работила в продължение на четири години, не е документално изследване, а художествен текст, стъпващ върху реални исторически събития. В творбата се поставят въпроси за човешката съвест, личната отговорност, разделението, състраданието и способността на обществото да се противопоставя на несправедливостта.
Интересът на Димова към тази история се появил, след като нейни приятелки с еврейско потекло започнали да ѝ разказват за Димитър Пешев. Последвали посещение в Кюстендил, запознаване с исторически изследвания и задълбочено проучване на събитията. За писателката случилото се през март 1943 година е „нещо като чудо“, в което се преплитат човешката и Божията воля.
Авторката каза, че особено я е вълнувал вътрешният път на човека, който осъзнава, че негово действие може да има тежки последствия за хиляди хора и намира сили да промени позицията си. Димова открои трагичната драматургия в съдбата на Пешев – от човек, свързан с приемането на Закона за защита на нацията, той се превръща в защитник на хората, попаднали под ударите му.
Писателката каза, че за нея е много необходимо да говорим и да имаме пред себе си такива примери като Димитър Пешев. Според Димова историята трябва да бъде осмисляна и като въпрос към настоящето – как бихме реагирали днес на несправедливостта, насилието и разделението.
Книгата не е само за миналото, а косвено говори и за съвременността, посочи авторката. Тя поставя въпроса за личната отговорност – кога човек разбира, че нещо е несправедливо, и дали има смелостта да му се противопостави.
Романът „Всичко, което се случва“ е изграден като триптих, в който събитията около депортацията са представени през три различни гледни точки. Първата част е свързана с образа на Емил Дешев, а следващите две са разказани през съдбите на две еврейки. Любовта към ближния е нишката, която преминава през трите части, независимо от вярата и различията между хората, посочи авторката.
Сред най-болезнените образи е този на Роза – майка, която се опитва да предпази децата си от ужаса на предстоящата депортация. Историята е свързана с реален разказ, чут от Теодора Димова, за деца, на които било казвано, че тръгват на „голямо пътешествие“, докато всъщност семействата им очаквали депортация.
Документалното и художествената измислица в романа се преплитат, като част от описанията са изградени върху архивни свидетелства, каза писателката. Според нея трагичните и неудобни страници от историята не трябва да бъдат прикривани.
„Само ясният разговор води до диалог“, отбеляза Димова. Разделението прави обществото слабо и безсилно, а литературата и изкуството са сред възможностите за диалог и осмисляне на истината и миналото, смята тя. „Няма друга възможност за преодоляване на разделението, освен диалога, а литературата има такава функция“, каза писателката.
Работата по романа ѝ дала повече вяра в хората. „Щом сме имали такива примери на кураж, на мъжество, на честност, значи има смисъл“, посочи Теодора Димова.
Тя разказа, че „Всичко, което се случва“ е свързан с предишните ѝ романи „Поразените“ и „Не ви познавам“. И в трите произведения действието се развива в едно въображаемо градче близо до София – Болярово, в което като че ли се концентрира историята на България от миналия век.
Авторката изрази надежда читателите да затворят последната страница с повече вяра в българското общество и със съзнанието, че хората могат да проявят сила и да бъдат общност. Главният герой в романа е „победен исторически“, но остава морален победител, защото би постъпил по същия начин, дори да знае каква цена ще плати за действията си.
По време на срещата Теодора Димова съобщи още, че има намерение да напише продължение на романа си „Майките“. Тя говори и за филмираните си творби, както и за съществуващия, но все още неосъществен проект за екранизиране на романа ѝ „Поразените“.
