Депутатите обсъдиха законопроект за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници на второ четене, но не ги гласуваха поради изчерпване на пленарното време. Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Измененията целят завършване на транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2413 по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, чийто краен срок за транспониране беше 21 май 2025 година. Междинната цел е нетните емисии на парникови газове да бъдат намалени с най-малко 55 на сто до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 година.
Законовите промени ускоряват сътрудничеството между държавите членки чрез съвместни проекти за насърчаване на възобновяемата енергия. Допълват се и изискванията за развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително чрез насърчаване на местните общности да участват в енергийни проекти в приоритетните зони.
Въвежда се и по-дълъг срок на валидност на становищата за присъединяване на производители на електроенергия от вятърна енергия. Стимулира се развитието на децентрализирани системи за производство и съхранение на електроенергия. Предвиждат се и мерки за насърчаване на производството на топлинна енергия от възобновяеми източници, както и механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта.
Предложенията целят намаляване на административната тежест и създаване на по-ясни и предвидими правила за целия енергиен сектор, каза Стефан Цанков от „Прогресивна България“ (ПБ).
Не сме против закона за енергията от възобновяеми източници, но сме против начина, по който се предлагат изменения в него, без да има изготвени стратегически документи, заяви Коста Стоянов от „Възраждане“. Той подчерта, че предложението му законът да влезе в сила в срок от три години след обнародването му в „Държавен вестник“ е с цел да бъдат приети енергийна стратегия на България и наредба, уреждаща хигиенните изисквания за защита на човешкото здраве и опазване на околната среда. Енергийната стратегия е от изключително значение, ние нямаме такава повече от седем години, защото предишната изтече и никой не предприема мерки за изработване на стратегически документ, посочи Стоянов.
Лорин Лоринков от ПБ го репликира, че законопроектът е свързан със задължение на България по директива на ЕС и сроковете на процедура вече са изтекли. При тези обстоятелства отлагането би увеличило риска от последващи действия и финансови санкции, посочи той.
Предлагаме при разработването на план и актуализирането му да има съгласувателна процедура с кметовете на общини, чиито териториални граници попадат в предложените приоритетни зони, каза Иво Цанев от ДПС. Той отбеляза, че процедурата ще се спре за определен срок, а не цялостно, за да кажат кметовете дали са съгласни или не. Предлагаме също на две години да се прави актуализация на плана, защото това може да даде възможност да се отчете развитие на конкретна зона, добави Цанев.
Рашко Динков от ПБ посочи, че участието на общините вече е гарантирано чрез обществени консултации и процедура по екологична оценка. Въвеждането на допълнително съгласуване, което може да спре процедурата, противоречи на основната ни цел – да ускорим развитието на възобновяемата енергия, отбеляза той. По думите му, преразглеждането на плана на всеки две години би създало ненужна нестабилност за дългосрочните инвестиции. Не подкрепяме предложенията в този вид, нуждаем се от ефективни процедури, предвидимост и ясни правила, а не от дублиране на законови текстове, каза Динков.