Предците на съвременните сови вероятно са били активни през деня, а преминаването им към нощен начин на живот е настъпило преди между 48 и 35 милиона години, показва изключително добре запазена фосилна находка на сова на около 47 милиона години, открита в Германия, пише сайтът Bild der Wissenschaft, цитирайки изследване, публикувано в Current Biology.
Фосилът е открит през 2025 г. в находището Месел в провинция Хесен. Скелетът е запазен почти изцяло, с изключение на черепа, а учените са успели да установят дори какво е било последното хранене на птицата - останки от блестяща зеленикаво-синя хлебарка.
Изследователите са идентифицирали находката като нов вид, наречен Masillastrix blattophaga. Птицата е била дълга около 12 сантиметра и е живяла през средния еоцен, т.е. преди приблизително 47 милиона години.
Запазеното насекомо в стомаха на фосила е особено важно за определянето на начина на живот на древната сова. При някои хлебарки преливащите цветове са свързани с дневна активност, което предполага, че и птицата е ловувала през светлата част на денонощието. Според изследователите това е най-силното досега доказателство за дневна активност при древните представители на групата на совите.
Допълнителни сведения дават и костите на крилата и запазените пера. За разлика от съвременните сови, при фосилния екземпляр перата на крилата нямат характерните фини назъбвания по краищата, които намаляват шума при полет. Тези особености позволяват на днешните сови да се приближават безшумно до плячката си.
Освен това костта на мишницата на древната птица е значително по-масивна в сравнение с тази при съвременните сови. Това показва, че крилата ѝ все още не са били специализирани за безшумен полет.
Досега точният момент, в който совите са преминали от дневен към нощен начин на живот, оставаше неясен. Причината е, че повечето известни фосилни находки от древни сови представляват отделни кости, които не позволяват надеждно да се възстановят особеностите на целия организъм.
Новото откритие помага да се стесни времевият интервал на тази еволюционна промяна. Най-старият известен фосил на сова с пропорции на костите на крилата, характерни за съвременните представители на групата, е открит във Франция и датира отпреди около 35 милиона години.
Това позволява на учените да предположат, че нощната активност при совите се е развила между средния и късния еоцен - преди приблизително 48 до 35 милиона години.
Причините за тази промяна все още не са установени. Една от възможностите е тя да е свързана с развитието и разнообразяването на дребните нощни бозайници, включително гризачите, които са могли да осигурят нови хранителни ресурси за древните сови.