Експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ) предлагат изход от спиралата на дефицитите чрез осигуряване на фискална стабилност, провеждане на реформи и осигуряване на икономически растеж чрез мобилизиране на частния капитал и приватизационни процедури. Тази комбинация от предложения се съдържа в представения днес от ИПИ Алтернативен бюджет 2027 на събитие в „Гранд Хотел София“, разработен в сътрудничество с Фондация „Фридрих Науман“. Разработката е свързана с перспективата България да отчете едно пълно десетилетие на бюджетен дефицит, премината граница на задлъжнялост от над 30 процента на дълга спрямо БВП, възможна траектория до между 40 и 45 процента към 2035 година и растяща тежест на разходите за лихви до 1,8 млрд. евро към 2028 година. 
Ето защо основната цел на тазгодишното бюджетно виждане на Института е да насърчи усилията за свиване на бюджетния дефицит, бърза бюджетна консолидация и съответно излизане от процедурата по свръхдефицит; стимулиране на политиките за по-ефективни публични разходи и постигане на по-добри резултати в обществените сектори. И не на последно място да подчертае важността от наличието на благоприятна среда за насърчаване на устойчив икономически растеж, движен от предприемачеството, инвестициите и повишаване на производителността.
„Очакваме публикуването на бюджета (проекта на бюджет на правителството, бел. авт.) всеки момент. Все пак решихме веднага след изборите, че е време темата да бъде отворена и да се говори открито за това как да се справим с дефицита – какво се предлага от правителството, какви са алтернативите, очакват ли ни изненади,“ каза Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, в началото на срещата. 
По темата за стабилността от Института препоръчват гарантиране на фискалната стабилност при запазване на сегашните данъчни ставки. Виждането за стабилност включва още връщане на публичните разходи в диапазона до 38 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), поддържане на съотношението на дълга при 30 процента от БВП и следване на траектория към трайно намаляване на бюджетния дефицит. 
Относно реформите в публичния сектор виждането на ИПИ е в посока към спазване на принципа за по-малка, но и по-ефективна държава. Това означава прилагане на разработената от института концепция за правило 20/10 – служителите в публичния сектор да не надхвърлят 20 процента от всички заети в икономиката, а бюджетните разходи за персонал да са до 10 процента от БВП. 
Относно разходите за възнаграждения Петър Ганев заяви, че автоматичните механизми не са премахнати, а са замразени. Той обърна внимание още, че към момента на институциите излиза финансово по-изгодно поддържането на незаети щатове от тяхното закриване. 
Предложенията им в тази част включват още реформиране на социалните плащания, с акцент преструктуриране на модела на личната помощ и ограничаване на неефективните субсидии.
Предложенията на ИПИ за политики в Алтернативен бюджет 2027 са още и в посока към подобряване на публичните услуги, ориентирани към резултатите. Това включва промяна на стимулите в образованието, здравеопазването и съдебната власт, с фокус, насочен към качеството, ефективността и отчетността.   
Относно стимулирането на икономическия растеж от ИПИ призовават за мобилизиране на частния капитал и инвестиции в размер на поне 2 процента от БВП, като това според тях е постижимо чрез подновяване на приватизацията на държавни активи и концесиониране на обекти. И тази година от ИПИ се обявиха за финансова децентрализация и предоставяне на повече инвестиционни възможности на общините, като ключови стъпки към укрепване на регионите в страната. Сред предложените обекти за приватизация са Българският енергиен холдинг (БЕХ), Българската банка за развитие (ББР), „Български пощи“, Държавната консолидационна компания (ДКК), „Топлофикация София“ и др. 
На базата на достъпната до този момент информация и бюджетен план на правителството от ИПИ констатират, че през 2027 година предстои допълнителна тежест за икономиката от 2 млрд. евро; проблемът с разходната част остава нерешен, а планираните икономии ще бъдат компенсирани от нови бюджетни ангажименти и накрая от ИПИ определят стъпката за бюджетна консолидация при 4,3 процента дефицит от БВП като недостатъчна. 
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов представи средата и допусканията, при които от Института са изготвили своето виждане за бюджета на България за 2027 година и предупреди, че сигналите за охлаждане на икономиката на страната ще бъдат видими още в рамките на това управление, което има потенциал за изпълнение на цял четиригодишен мандат. Тоест за разлика от предходни кабинети, сегашният няма да успее да прехвърли проблемите към следващите на власт. 
Като основни външни рискове пред българската икономика той открои слабия икономически растеж в основни външнотърговски партньори на България, липсата на фискално пространство за краткосрочно стимулиране на активността в големите икономики на еврозоната, продължаващите войни и силният им инфлационен ефект. А за вътрешните фактори, които могат да натежат върху перспективите за растеж на България, той открои очакваното свиване в търсенето на публичния сектор предвид края на Националния план за възстановяване и устойчивост и по други финансирани с европейски средства програми, както и сигналите за охлаждане на пазара на труда. 
Като тревожни сигнали Богданов определи оглавяването на страната на три класации в ЕС и еврозоната – по реален ръст на потреблението на годишна база към второто тримесечие на годината, по ръст на заплатите в българската икономика за 2025 година и първото полугодие на 2026 и за ръст при кредитирането на домакинствата.  
„Това е перфектната буря на растеж, движен от потреблението, движен на свой ред до голяма степен от кредита. Това е растеж на заем и той не може да продължава вечно и в един момент ще има охлаждане,“ предупреди Богданов и добави, че на фона на ръста на потреблението и на вноса има стагнация на износа от страната, изразяващ се в дефицит по текущата сметка от около 9 процента от БВП. 
Петър Ганев на свой ред изброи и политическите рискове, според ИПИ. Като такива те определят институционалния и фискален натиск върху бизнеса с фокус върху чуждите и големи компании, в т. ч. с предложения данък „свръхпечалба“; свръх контрола върху цените и намеса в пазарните отношения – на първо време в търговията на дребно, но и с разрастване към други сектори и риск от „посягане“ към личните пенсионни спестявания в период на навлизане на мултифондовете.