Унгария си поставя за цел да изпълни всички критерии за приемане на еврото до 2030 г., което би позволило въвеждането на единната валута скоро след това, като 2031 или 2032 г. са възможни срокове. Обществената подкрепа за еврото в страната остава силна, заяви подуправителят на Унгарската централна банка Даниел Палотай по време на дискусия за европейската интеграция в рамките на Софийския форум на международния мозъчен тръст „Форум на официалните парични и финансови институции“ (OMFIF), който се провежда в Резиденция "Бояна".
В панела участваха още подуправителят на Хърватската народна банка Михаел Фауленд, управителят на Националната банка на Молдова Анка Драгу и управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер.
Унгария се цели към изпълнение на критериите до 2030 г.
Новото унгарско правителство има силна амбиция за приемане на еврото и неколкократно е заявявало намерението си да изпълни всички критерии до 2030 г. При такъв график приемането на единната валута през 2031 или 2032 г. би било възможно, посочи Палотай.
Той подчерта, че по-важно от бързото изпълнение на условията е това да стане по устойчив начин. Унгарската централна банка е готова да подкрепи процеса в областите от своята компетентност. Два от критериите са пряко свързани с нейната работа – ценовата стабилност и участието във валутния механизъм ERM II.
В момента годишната инфлация в Унгария е 1,6 на сто, но се повишава и централната банка трябва внимателно да следи развитието на базисната инфлация, каза Палотай.
Той съобщи, че Паричният съвет на централната банка е решил да намали инфлационната цел от 3 на 2,5 процента от 2028 г. Така след 21 години с цел от 3 процента Унгария ще премине към по-ниско средносрочно равнище.
По думите на Палотай пазарите са реагирали положително на очакванията за присъединяване към еврозоната и на амбициите на новото правителство. Доходността по дългосрочните унгарски облигации е спаднала с над 150 базисни пункта, като доходността по десетгодишните облигации вече е под тази по съответните полски държавни ценни книжа.
Той обаче предупреди, че пазарният оптимизъм е свързан с очакването правителството да изпълни обещанията си за фискална консолидация и намаляване на бюджетния дефицит.
Унгария никога не е имала суапово споразумение с Европейската централна банка, каза още Палотай. По думите му в минали кризисни периоди подобна предпазна мрежа би била полезна за страната, но сега унгарската икономика има по-силни фундаментални показатели и политиката е насочена към намаляване на уязвимостите. При изпълнение на средносрочния план и запазване на доверието на пазарите необходимостта от такова споразумение би била по-малка.
Той подчерта необходимостта от конструктивен диалог с европейските партньори, включително ЕЦБ и Европейската комисия, за условията, които Унгария трябва да изпълни преди включването си в ERM II и последващото приемане на еврото.
Палотай посочи още, че обществената подкрепа за единната валута в Унгария е силна през последните години и изрази надежда тя да се запази.
Хърватия отчита по-ниски лихви и по-голяма устойчивост след приемането на еврото
Михаел Фауленд представи хърватския опит с европейската интеграция и присъединяването към еврозоната. Хърватия влиза в Европейския съюз през 2013 г., а десет години по-късно – през 2023 г. – приема еврото.
Според Фауленд страната е извлякла значителни ползи от членството, които се виждат в основните икономически показатели. Той открои и повишаването на устойчивостта на хърватската икономика към кризи, включително към сътресения в съседни държави и по-отдалечени региони.
Като пример той посочи случая със Сбербанк в Хърватия през 2022 г., след началото на руската агресия срещу Украйна. Банката изпада в затруднение и в рамките на 48 часа е предприета процедура по преструктуриране. По това време Хърватия вече е част от банковия съюз, след като се присъединява към ERM II през 2020 г. Фауленд определи общата европейска рамка за преструктуриране като защита за финансовата стабилност на страната. Банката е имала едва 2,3 процента от пазара, но е била преструктурирана, вместо да бъде ликвидирана.
Сред ползите от еврото той открои премахването на валутния риск и сближаването на лихвените проценти с тези в останалите страни от еврозоната. По думите му преди присъединяването хърватските граждани и предприятия са плащали допълнителна рискова премия, която вече не съществува.
Фауленд коментира и недоволството от повишаването на цените след въвеждането на еврото. Според него цените са нараснали заради глобалните икономически обстоятелства, включително продължителните кризи и новия енергиен шок, а не само заради смяната на валутата.
Като основни уроци от хърватския опит той посочи необходимостта от ясна визия, общи действия на основните институции и политическа стабилност. Важна е и работата на експертите, които осигуряват техническото изпълнение на процеса.
Молдова е отворила 24 от 33 преговорни глави за членство в ЕС
Управителят на Националната банка на Молдова Анка Драгу заяви, че страната е кандидат за членство в ЕС и вече е отворила 24 от общо 33 преговорни глави. Тя изрази очакване предстоящият доклад на Европейската комисия за разширяването да отчете постигнатия през последната година напредък.
Драгу посочи устойчивостта и способността на Молдова да противодейства на хибридни заплахи като важен принос на страната към европейската общност. Молдова се намира в близост до войната и това се отразява върху инвестициите, но въпреки липсата на членство в ЕС и НАТО страната е успяла да осигури стабилност в региона, каза тя.
В икономически план Драгу определи молдовската икономика като гъвкава и посочи значителната промяна в структурата и географската насоченост на външната търговия. По думите ѝ около 70 процента от търговията на страната вече е с държави членки на ЕС. Тя открои и развитието на високотехнологичните отрасли и информационните технологии, които вече допринасят за около една трета от БВП на Молдова.
По въпроса за миграцията Драгу заяви, че през последните години се наблюдава намаляване на този процес. Трансферите от молдовци, живеещи в чужбина, се увеличават, а все повече млади хора, които учат в държави от ЕС, проявяват желание да се върнат и да работят в страната. Тя посочи като пример стажантските програми на Националната банка на Молдова, в които участват млади хора, получили образованието си в ЕС.
Драгу отбеляза и силната подкрепа на молдовската диаспора за европейската ориентация на страната, която според нея се проявява и в последните избори.
Европа трябва да напредва и с различни скорости, смята Мартин Кохер
Управителят на централната банка на Австрия Мартин Кохер подкрепи идеята, че по някои големи европейски проекти отделни държави могат да напредват с различна скорост, вместо да се изчаква пълно единодушие между всички членки.
Той даде за пример развитието на еврозоната, която започва през 1999 г. с 11 държави, а впоследствие се разширява до 21. Според Кохер, ако въвеждането на еврото е било поставено в зависимост от едновременното присъединяване на всички държави членки, единната валута вероятно нямаше да бъде създадена. Той посочи и развитието на Шенгенското пространство като пример за интеграция, която се разширява постепенно.
Кохер отбеляза, че изследователското сътрудничество е област, в която има сравнително малко противоречия. По програмите „Хоризонт“ (Horizon) и Европейския съвет за научни изследвания участват и съседни на ЕС държави, които не са членки, включително Великобритания.
По думите му по-сериозно предизвикателство остава единният пазар. Кохер открои инициативата за т.нар. 28-и режим и проекта „Ю Инк“ (EU Inc), които според него могат да създадат обща рамка за бизнеса, без да е необходимо да бъдат хармонизирани всички различни национални правни системи. Той изрази надежда, че това ще даде тласък на растежа.
Кохер посочи, че през последните 30 години е постигнат значителен напредък в развитието на банковия съюз и надзора в ЕС, а банковият и финансовият сектор са станали по-стабилни. Според него обаче големите реформи често изискват усещане за спешност. Сега има възможност за напредък, тъй като европейските държави все по-ясно осъзнават недостига на динамика и липсата на големи компании в областта на цифровите технологии и изкуствения интелект в сравнение с други части на света.
Той отбеляза, че различните позиции и исторически особености на 27-те държави членки понякога забавят вземането на решения, но е необходимо европейските страни да работят заедно за повишаване на конкурентоспособността, без да пренебрегват националните си особености.
Палотай допълни, че за Унгария настоящите положителни очаквания за приемането на еврото създават възможност за провеждане на необходимите реформи и фискална консолидация, без да се чака нова криза. Според него повишаването на доверието може да понижи рисковите премии и да подкрепи икономическата активност дори при ограничителни бюджетни мерки.