Студеният душ е полезен както за здравето, така и за природата, установиха учени, цитирани от електронното издание Юрикалърт. 
Много хора знаят, че поведението им вреди на околната среда, но въпреки това трудно променят навиците си. „Това важи с особена сила, когато усещат, че трябва да се лишат от нещо или да похарчат повече пари“, казва психологът д-р Лена Глазер. Като психотерапевт тя редовно се сблъсква с това нежелание за промяна в своята практика.
В наскоро завършения си докторски труд във Факултета по психология на Базелския университет Глазер изследва дали хората са по-склонни да възприемат навици, които са полезни както за климата, така е за здравето им, ако тези навици се внедряват лесно в ежедневието и носят лични ползи. Тя проучва този въпрос, като анализира ефекта от редовното вземане на студени душове.
„Когато се говори за промяна в поведението с цел опазване на климата, дискусията обикновено се върти около транспорта, храненето или рециклирането“, добавя тя. Но в тези сфери радикални мерки – като забрана на полетите или сервиране само на вегетарианска храна в столовете на работното място – често срещат отпор. За някои хора това дори изглежда като контролиране на личния им избор и начин на живот, макар да съзнават, че летенето допринася за климатичните промени, а консумацията на месо има негативни последици както за природата, така и за собственото им здраве, отбелязва изданието.
„Нуждаем се от подход с повече емпатия, ако искаме хората да променят навиците си“, смята Глазер. Тя посочва, че температурата и консумацията на вода рядко се споменават в дебатите за климата, въпреки че промяната в навиците под душа има екологичен ефект, сходен с този от рециклирането. „Вземането на студен душ не е особено приятно, но е малка промяна. В края на краищата, ние така или иначе се къпем“. Освен това е сравнително лесна стъпка, която може да спести пари.
В изследването са участвали 719 души на възраст между 18 и 65 години, от които е поискано в продължение на 12 седмици да вземат възможно най-студените душове, които позволяват условията у дома им. Изискването към тях е било да бъдат в добро здравословно състояние и да нямат вече изграден навик да се къпят със студена вода, се казва в публикацията.
Много от участниците са се отказали през първите две седмици, но след това процентът на отпадналите е намалял. „Това подсказва, че хората постепенно свикват“, заключава Глазер.
С напредването на проучването останалите участници казват, че се чувстват все по-добре - както психически, така и физически. Според Глазер тези субективни подобрения са се отразили и на болничните им листове: участниците са отсъствали от работа поради болест средно с 31 процента по-малко в сравнение с контролната група.
Когато били попитани за директните ползи от студения душ, участниците обяснили, че се чувстват по-будни и освежени. Те също така изпитвали гордост от това, че са преминали зоната си на комфорт и са направили нещо трудно. „Подобни преживявания могат да бъдат силно мотивиращи“, казва Глазер.
С течение на времето студените душове спестяват и пари. Хората са склонни да прекарват по-малко време под душа, което намалява консумацията на вода. Те използват и по-малко енергия, тъй като водата не се нуждае от подгряване. При едно 45-литрово къпане намаляването на температурата на водата от 40 градуса на 15 градуса спестява 1,3 kWh енергия. Това означава по-ниски сметки за комунални услуги и измеримо намаляване на въглеродните емисии. По време на 12-седмичното проучване участниците са намалили своите CO2 емисии с 15 килограма на човек, което е приблизително равно на емисиите от изминаването на 100 километра с автомобил. С други думи, студените душове имат смисъл както от екологична, така и от финансова гледна точка, се казва в публикацията.
В по-широк план Глазер отбелязва: „Когато хората виждат лична полза от промяната в поведението си и не усещат, че се лишават от нещо или изпускат нещо, те са много по-мотивирани да се придържат към новия навик“.
Не е ясно обаче дали участниците са продължили да вземат студени душове след края на изследването. Не е ясно и доколко екологично съобразен е бил начинът им на живот в други сфери, или дали не са компенсирали дискомфорта от студената вода, като са се глезели по други начини. Подобно поведение би могло да намали или дори изцяло да заличи екологичните ползи.
Глазер има насърчителни новини за всеки, който все още изпитва ужас при мисълта да влезе под студения душ: дори малките промени в температурата на водата могат да имат положителен ефект. Не е задължително подходът да бъде „всичко или нищо“. Намирането на златната среда е напълно приемливо.
„Ако се насилваме да се откажем от всяко удобство и удоволствие, това в крайна сметка ще се отрази негативно на благополучието и психическото ни здраве. А и боледуването с нищо не помага на околната среда“. Всеки, който проявява интерес да вземе студен душ, може да започне постепенно, да тества границите си и може би с времето да ги разшири малко. „Водата не е задължително да бъде еднакво студена всеки ден. Не всеки ден се чувстваме еднакво смели и това е напълно в реда на нещата“, казва Глазер.
За някой, който опитва това у дома, инструкцията от изследването „възможно най-студено“ може да се тълкува малко по-различно: нагласете водата да е толкова студена, колкото ви е комфортно за конкретния ден. „Важно е да слушате тялото си и да обръщате внимание на това как се чувствате. Но понякога си струва и да предизвикате себе си“.