Водещи централни банки оставиха лихвените проценти без промяна тази седмица, но дадоха сигнали за възможни нови повишения заради продължаващия инфлационен натиск от високите цени на енергията, сочат анализи на Ройтерс и Блумбърг. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка предпочетоха да изчакат, докато централната банка на Канада повиши основната си лихва.
Паузата не означава край на затягането на паричната политика. Енергийните цени остават близо до многомесечни върхове, а липсата на решение на конфликта в Близкия изток поддържа риска от продължителна инфлация.
УФР запази лихвите без промяна в сряда, като изчаква допълнителни данни за инфлацията, която според институцията остава висока. Силният икономически растеж и устойчивото потребление също ограничават основанията за облекчаване на паричната политика.
Президентът Доналд Тръмп многократно призова за понижаване на лихвите и обвини ръководството на централната банка в политическа пристрастност след увеличението през септември. Президентът на УФР Кевин Уорш отхвърли обвиненията и подчерта независимостта на институцията.
Според пазарните оценки, цитирани от Ройтерс, вероятността за повишение през декември е около 80 на сто. Инвеститорите предвиждат поне още едно, а вероятно и две увеличения през 2027 г.
ЕЦБ остави лихвата по депозитите на 2,5 на сто, след като вече я повиши два пъти от началото на войната в Иран. Решението беше очаквано, но предупреждението за нарастващи инфлационни рискове беше възприето от пазарите като сигнал за възможно допълнително затягане.
Очаква се ново повишение през декември, когато актуализираните икономически прогнози ще позволят по-точна оценка на устойчивостта на ценовия натиск.
Същевременно ЕЦБ трябва да следи рязкото увеличение на рисковата премия по френския държавен дълг. Опасенията за публичните финанси на Франция усложняват решенията за паричната политика, а обявеното оттегляне на Кристин Лагард през февруари добавя несигурност около бъдещото ръководство на институцията.
Японската централна банка също запази лихвите без промяна в петък, но повиши леко прогнозата си за инфлацията. Продължаващият ценови натиск и инфлацията в Токио, която остава значително над целта от 2 на сто, подкрепят очакванията за ново увеличение.
Управителят Кадзуо Уеда даде сигнал, че повишение през декември е възможно. Според анализа на Ройтерс банката вече насочва вниманието си от постигането на устойчива инфлация към ограничаването на риска тя да остане прекалено висока.
Централната банка на Канада повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 2,5 на сто, което е първото увеличение от повече от три години. Управителят Тиф Маклем обаче посочи, че паричната политика остава леко стимулираща. Лихвата все още е под оценяваното от институцията неутрално равнище от 2,75 на сто, което нито стимулира, нито ограничава икономическата активност.
Банката повиши прогнозата си за инфлацията през 2027 г. до 3,1 на сто спрямо очакваните през юли 2 на сто.
По-високите лихви създават допълнителен натиск върху канадския жилищен пазар. За разлика от САЩ, в Канада ипотеките обикновено се подновяват на всеки пет години или по-често, а заемите с променлива лихва са широко разпространени. Това ускорява отражението на решенията на централната банка върху разходите на домакинствата.
Резервната банка на Нова Зеландия изненада пазарите, като запази основната си лихва на 2,75 на сто след оспорвано гласуване, вместо да я повиши за трети пореден път. Управителката Ана Бреман впоследствие заяви, че вероятността за увеличение през декември е висока. Пазарите я оценяват на около 80 на сто.
Какво да очакваме през следващите дни?
Следващата седмица вниманието ще се насочи към Австралия, Великобритания, Норвегия и Швеция, където също има очаквания за затягане на паричната политика.
Резервната банка на Австралия вече повиши лихвите четири пъти през годината. Преди заседанието на 3 ноември високата инфлация и изявленията на управителката Мишел Булок подкрепят очакванията за ново увеличение.
Британската централна банка все още не е повишавала лихвите през 2026 г., но пазарите очакват това да се промени на следващото заседание. По-високата от прогнозираното инфлация през септември и ускореният ръст на заплатите засилват аргументите за подобно решение. Управителят Андрю Бейли предупреждава, че вероятността за повишение нараства, колкото по-дълго енергията остава скъпа.
Норвежката централна банка повиши лихвите през май и септември и остави отворена възможността за допълнително затягане. Основната инфлация през септември се задържа на 3 на сто, малко над прогнозата на институцията за 2,9 на сто.
В Швеция пазарите оценяват вероятността за повишение на лихвите през следващата седмица на около 80 на сто. По-доброто от очакваното представяне на икономиката и увеличеният риск инфлацията да надхвърли целта подкрепят такава стъпка.
Швейцария остава изключение сред развитите икономики. Очаква се Швейцарската национална банка да запази основната си лихва на нула през следващите месеци. Протоколът от септемврийското заседание показва, че ръководството определя паричните условия като подходящи за поддържане на инфлацията в целевия диапазон. Ниската доходност ограничава и натиска за поскъпване на франка, към който инвеститорите се насочват при геополитическа несигурност.
Какво се случи в развиващите се икономики? 
Сред развиващите се икономики Египет повиши лихвите за първи път от март 2024 г. след отслабването на местната валута до рекордно ниско равнище и нарастването на инфлационните рискове. Лихвите по депозитите и кредитите бяха увеличени със 100 базисни пункта до съответно 20 и 21 на сто.
Пакистан и Украйна също повишиха лихвите. Централните банки на Тайланд, Чили, Ботсуана, Малави, Колумбия и Доминиканската република ги оставиха без промяна.