На 31 октомври се навършват 30 години от подписването на Черноморския стратегически план за действие. Морето, което познаваме от плажовете, има необичайна природна особеност: докато в горните му води живеят риби, делфини и множество други организми, на голяма дълбочина кислородът практически отсъства. Това състояние не е равнозначно на замърсяване, но прави Черно море особено чувствително към човешката дейност, включително далеч от крайбрежието.

Когато погледнем Черно море от брега, виждаме една непрекъсната водна повърхност. Под нея обаче съществуват два много различни свята.

В горните слоеве на водата има кислород, необходим за живота на рибите и множество други морски организми.

По-надолу условията се променят. Кислородът постепенно намалява, а в дълбоките води се натрупва сероводород — химично съединение, което се образува при определени процеси на разграждане на органична материя.

Тази особеност прави Черно море един от най-интересните природни водни басейни за учените.

Тя обаче често се обяснява неправилно.

Твърдението, че Черно море е „мъртво“ под определена дълбочина, пропуска важни подробности. В дълбоките води действително няма условия за обичайния живот на повечето риби, но там съществуват микроорганизми, приспособени към среда без свободен кислород.

И още нещо съществено: естествената липса на кислород на голяма дълбочина не трябва да се бърка със загубата на кислород в крайбрежните води вследствие на замърсяване.

Защо водите на Черно море не се смесват напълно?

За да разберем особеността на Черно море, трябва да погледнем неговата география.

То получава големи количества речна вода, включително от Дунав, Днепър и други реки.

Същевременно през Босфора се осъществява обмен на вода с Мраморно и Средиземно море.

Речната вода е сладка, а водата, постъпваща от Средиземноморския басейн, е по-солена.

Солеността има значение за плътността на водата.

По-солената вода обикновено е по-плътна и се разполага под по-сладката.

Така в Черно море се създава устойчива вертикална структура, при която горните и долните водни слоеве се смесват ограничено.

За разлика от някои други морета, кислородът от повърхността не достига лесно до най-големите дълбочини.

Това не се случва внезапно или само през определен сезон. Особеността е свързана с дългосрочната природна структура на морския басейн.

Официалните данни на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване посочват, че основната зона, поддържаща разнообразния живот, зависим от кислорода, се намира приблизително в горните 150 метра.

Тази стойност е ориентировъчна, а не точна граница, еднаква на всяко място.

За сравнение, максималната дълбочина на Черно море достига около 2212 метра.

Това означава, че значителна част от водния обем има условия, коренно различни от познатите ни край брега.

Какво представлява сероводородът?

Сероводородът е химично съединение с формула H2S.

В Черно море той се натрупва в дълбоките водни слоеве в резултат на биохимични процеси, протичащи при липса на свободен кислород.

При разграждането на органични вещества определени микроорганизми използват други химични съединения вместо кислород.

Част от тези процеси водят до образуването на сероводород.

Това е естествена особеност на дълбоките води на Черно море, формирала се в продължение на много дълго време.

Важно е да не правим погрешен извод.

Наличието на сероводород на голяма дълбочина не означава, че водата на всеки черноморски плаж съдържа опасни количества от него.

Не означава и че цялото море е лишено от живот.

В крайбрежните и повърхностните води съществуват разнообразни екосистеми, чието състояние зависи от множество природни и човешки фактори.

Защо тогава замърсяването остава сериозен проблем?

Черно море има естествена дълбоководна зона без свободен кислород.

Но човешката дейност може да предизвиква допълнителен недостиг на кислород в други части на морето.

Това е различен процес.

Един от основните механизми е прекомерното постъпване на хранителни вещества, най-вече съединения на азота и фосфора.

Тези вещества са необходими за живота, но когато попадат във водата в прекалено големи количества, могат да нарушат екологичното равновесие.

Източниците могат да включват земеделски отток, недостатъчно пречистени битови отпадъчни води и определени промишлени дейности.

Повишеното количество хранителни вещества може да стимулира прекомерното развитие на микроскопични водорасли.

Този процес е част от явлението, известно като еутрофикация.

Когато водораслите загинат, разграждането им от микроорганизми изразходва кислород.

Ако това потребление надвиши възможността за възстановяването му, възниква недостиг на кислород, който затруднява или прави невъзможен живота на чувствителни морски организми.

Европейската агенция по околна среда посочва именно прекомерното постъпване на хранителни вещества като един от важните фактори за намаляването на кислорода в морските води.

Какво показват европейските измервания?

В своя оценка на кислородното съдържание в европейските крайбрежни и морски води Европейската агенция по околна среда анализира данни, обхващащи периода от 2013 до 2024 година.

За Черно море агенцията посочва, че при 23 процента от оценената площ са регистрирани условия с концентрации на кислород под 4 милиграма на литър във водите близо до дъното.

Тези стойности показват условия, които могат да бъдат неблагоприятни за много морски организми.

Но числото трябва да се тълкува правилно.

То не означава, че точно 23 процента от целия обем на Черно море са новозамърсени или че останалите 77 процента са напълно чисти.

Данните се отнасят до оценената площ и конкретния показател, а не до всички възможни характеристики на морската среда.

Още по-малко могат сами по себе си да определят качеството на водата на даден български плаж.

За подобна оценка са необходими местни измервания, проведени за конкретния район и период.

Какво общо има Дунав с Черно море?

За Русе връзката е съвсем пряка.

Дунав преминава покрай града и се влива в Черно море чрез своята делта.

Но значението му не се ограничава до водата, която виждаме край русенския бряг.

Реката събира води от огромен европейски басейн.

В него попадат населени места, земеделски райони, предприятия и множество по-малки реки и притоци.

Веществата, които постъпват във водната система нагоре по течението, могат да бъдат пренасяни на големи разстояния.

Част от тях се задържат, разграждат или променят по пътя, но други достигат до долното течение и делтата.

Така състоянието на Черно море зависи не само от дейностите по крайбрежието.

То е свързано и с начина, по който се управляват отпадъчните води, земеделието и замърсяването във вътрешността на Европа.

Това е причината защитата на морето да изисква сътрудничество между държави, включително такива без пряк излаз на Черно море.

Защо почистването на плажовете не е достатъчно?

Почистването на крайбрежието има реален смисъл.

То ограничава отпадъците, които попадат в природата, и подобрява състоянието на плажовете.

Но не може само по себе си да реши проблемите, свързани с хранителните вещества и разтворените замърсители във водата.

Пластмасовата бутилка, оставена на брега, е видим проблем.

Прекомерното количество азотни и фосфорни съединения, постъпило чрез река, обикновено не може да бъде забелязано с просто око.

Затова ефективната защита на морето изисква различни мерки едновременно.

Сред тях са добре работещи пречиствателни станции, ограничаване на загубите на хранителни вещества от земеделските площи, контрол на промишлените зауствания и редовно наблюдение на състоянието на водите.

За домакинствата също има конкретни действия.

Използваното олио, химикалите и опасните битови отпадъци не трябва да се изхвърлят в канализацията или във водни обекти.

Те следва да се предават чрез подходящите системи за събиране, когато са налични.

Това няма само по себе си да възстанови Черно море, но е част от предотвратяването на замърсяването още при неговия източник.

Какво се случи на 31 октомври 1996 година?

На тази дата шестте черноморски държави подписват Черноморския стратегически план за действие.

Това са България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция.

Документът определя общи мерки и насоки за възстановяване и опазване на морската среда.

Заради подписването му 31 октомври се отбелязва като Международен ден за опазване на Черно море.

Важно е тази дата да не се бърка с друга.

Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, известна като Букурещката конвенция, е подписана по-рано — на 21 април 1992 година.

Стратегическият план от 1996 година развива общите ангажименти в по-конкретни действия.

През 2009 година е приет и актуализиран план.

Тридесетгодишнината през 2026 година не е доказателство, че всички екологични проблеми са решени. Тя е повод да се оцени какво е постигнато и какво все още изисква усилия.

Защо морето има нужда от общи решения?

Рибите, водните течения и замърсителите не спират на държавните граници.

Една промяна в дадена част от Черно море може да има последствия и извън националните води.

Затова отделните мерки, колкото и важни да са, не могат да заменят общото наблюдение и обмена на информация.

Необходимо е да се знае как се променят кислородните условия, какви вещества постъпват чрез реките и как реагират морските екосистеми.

Съществено значение имат и продължителните измервания. Един добър или лош резултат от конкретно място не е достатъчен, за да опишем състоянието на цялото море.

Черно море е едновременно природна система с необичайна структура, транспортен път, източник на поминък и пространство за туризъм и отдих.

То не може да бъде определено нито като напълно чисто, нито като изцяло загубено за живота с едно общо твърдение.

Истинската картина е по-сложна.

Най-важният извод от тридесет години общи усилия е, че опазването му започва далеч преди бреговата линия.

За хората в Русе това означава нещо съвсем конкретно: Дунав не е само реката на нашия град. Той е част от водната система, от която зависи и бъдещето на Черно море.