Писмо, подписано лично от френския президент Жак Ширак и съпругата му Бернадет, и такова от френския писател Жорж Сименон са част от личния архивен фонд на Бончо Димитров Христов (1913–2007) – учител по химия от Търговище, автор на методически разработки и спомени за обществения и политическия живот в града. Двата документа разкриват различни страни от кореспонденцията на местния учител с личности от международния обществен и културен живот, информира директорът на Държавен архив - Търговище Диана Петрова. Писмата са част от фонда на институцията и се представени в нова публикация от поредицата „Интересно в архивите“. 
Христов е поддържал активна кореспонденция с Жорж Сименон, писал е на френските президенти Жак Ширак и Франсоа Митеран, както и на други хора от различни държави. За своята педагогическа и обществено-политическа дейност многократно е награждаван с ордени и медали.
Писмата са свидетелство за личните контакти, които учителят е изграждал извън професионалната си работа. Особено показателна е кореспонденцията му със Сименон, която засяга литературата, образованието, езиците и възможността за лична среща. Тя показва как интересите на един учител от Търговище са го свързвали с известен европейски писател и е съхранила следи от обмена между тях.
В кореспонденцията си до Христов от 18 януари 1982 г. Сименон благодари за полученото писмо и специално отбелязва описанието на български овчар, което определя като „толкова живописно и очарователно“. Писателят разказва и за собствената си работа, за литературните си предпочитания и за намерението да потърси учебници, от които българският учител се интересува.
Сименон пише още, че с удоволствие би се срещнал с Христов през лятото, ако по това време се намира в Лозана. В края на писмото той благодари за изпратените снимка и картички от България, която нарича „страната на розите“, и споменава, че познава поне по име българския поет Иван Вазов.
Писмото на Жак и Бернадет Ширак е по-кратко, но също носи личен характер. В него двамата благодарят на Христов за приятелските поздрави и му изпращат своите добри чувства.
„Бернадет и аз много се зарадвахме на Вашите приятелски поздрави. Благодарим Ви от сърце и Ви изпращаме нашата неизменна симпатия“, пишат Жак и Бернадет Ширак.
Кореспонденцията със Сименон :
„ЖОРЖ СИМЕНОН
18 януари 1982 г.
До учителя
Бончо Димитров Христов
7700 Търговище
Скъпи мой учителю,
Благодаря Ви за хубавото дълго писмо, което много ме развесели. Особено описанието на Вашия приятел – овчар, което е толкова живописно и очарователно. Човек може да срещне такива като него в повечето страни. Много овчари има по-специално в планините в централна Франция, грижат се за огромни стада от овце. И много от тях се разтушават от самотата с доста голямо количество вино. Това, впрочем, съвсем не им пречи да са изпълнени със здрав разум.
Както винаги, аз съм зает с писане. Това е болест, която човек хваща на много млади години и от която никога не успява да се излекува. На 79 години, аз все още продължавам да пиша, но вече не пиша романи. Благодаря Ви, че ми изпратихте Вашата снимка, която е много хубава, както и за картичките от красивата Ви страна, която е също и страната на розите. Имаше време, когато розовата есенция, която се произвеждаше в Грас, в Южна Франция, се правеше с рози, внасяни от Вашата страна.
Чел съм много руски писатели, предпочитам по-специално Гогол, Достоевски, Горки и Чехов, великият Чехов, който продължава да се играе навсякъде по света. С удоволствие ще се срещна с Вас това лято, ако, както се надявам, по това време бъда в Лозана. Това е очарователен град със 120 000 жители, на брега на едно много красиво езеро, където животът е все още доста спокоен, в сравнение с други градове.
Възложил съм на госпожа Еткен, която води моето деловодство, да издири за вас учебниците, за които ме молите. Аз лично никога не съм виждал историческа граматика на френския език, може би съществува. Що се отнася до фармацевтичната химия, госпожа Еткен вероятно ще открие някой екземпляр. И накрая, помолил съм я да приложи към настоящото писмо, една кратка биография.
Благодаря Ви за Вашите благопожелания. Моля, приемете и моите такива, най-искрени и най-приятелски.
Ще прочета панорамата на българската литература, която не познавам, но познавам, поне по име, Вашия поет Вазов.
Ваш,
подпис: Жорж Сименон
Авеню де Фигие 12,1007 Лозана“
Кореспонденцията с Жак и Бернадет Ширак в точен цитат:
„Господин и госпожа Жак Ширак
Бернадет и аз много се зарадвахме на Вашите приятелски поздрави. Благодарим Ви от сърце и Ви изпращаме нашата неизменна симпатия.
Подписи: Бернадет Ширак   Жак Ширак“
Запазените писма придават допълнителна стойност на личния архив на Бончо Христов. Те документират не само кореспонденцията му с известни личности, но и стремежа му към литературен и образователен обмен. За местната история подобни документи са ценни, защото представят учителя не само в ролята му на преподавател и автор, но и като човек с широки интереси и контакти извън пределите на родния си град, отбелязват от Държавен архив - Търговище.