Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард ще се оттегли на 7 февруари 2027 г., близо девет месеца преди края на мандата си, съобщи институцията. Решението поставя началото на процедура за избор на неин наследник и създава възможност за общо споразумение за три висши поста в банката, посочват Блумбърг и Ханделсблат.
Лагард е уведомила днес Управителния съвет на ЕЦБ и председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Мандатът ѝ трябваше да приключи в края на октомври 2027 г.
Коща заяви, че приема решението с уважение и че процедурата за назначаване на следващия президент започва още днес, за да се осигури плавен преход. Наследникът ще бъде определен от Европейския съвет в съответствие с член 283 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Председателят на Европейския съвет благодари на Лагард за ръководството ѝ от ноември 2019 г. насам. По думите му тя е допринесла за стабилността и устойчивостта на еврозоната в условията на пандемия, война в Европа, енергийни кризи и инфлационни сътресения. Управителният съвет на ЕЦБ също изрази благодарност към нея с продължителни аплодисменти.
Сред фаворитите за поста са бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Кнот и Пабло Ернандес де Кос, който оглавява Банката за международни разплащания, според медийни публикации.
Според Ханделсблат германският канцлер Фридрих Мерц наскоро е провел отделни срещи с двамата. Изданието се позовава на запознати с разговорите източници и посочва, че изборът на следващ президент на ЕЦБ е станал приоритет за канцлерството.
Европейските лидери могат да обсъдят наследника на Лагард на срещите си през ноември и декември. Не е изключена и кандидатура извън кръга на фаворитите, отбелязва Блумбърг, като припомня, че самата Лагард се включи в надпреварата в последния момент.
Интерес към поста е проявил и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел. Според германския вестник обаче федералното правителство засега не настоява за германска кандидатура. Германия никога не е имала свой представител начело на ЕЦБ.
Сред политическите пречки пред подобна кандидатура се посочва обстоятелството, че Европейската комисия вече се ръководи от германката Урсула фон дер Лайен. Разпределението на висшите европейски постове е предмет на преговори за географски и политически баланс.
Изборът на наследник на Лагард вероятно ще стане част от по-широко споразумение за състава на шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ. Изабел Шнабел също съкращава мандата си с една година и предстои да премине в Международния валутен фонд в началото на 2027 г. Мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича през май.
Според Ханделсблат Еврогрупата е удължила с един месец, до 27 ноември, срока за номиниране на кандидати за мястото на Шнабел. Това дава повече време за договаряне на общ пакет от назначения.
Германският вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл заяви наскоро, че Германия ще продължи да има роля в ръководството на ЕЦБ. Според изданието той води разговорите за наследника на Шнабел, докато канцлерството се занимава с президентския пост.
Напускането на Лагард позволява изборът на следващ ръководител да бъде придвижен преди президентските избори във Франция през пролетта на 2027 г. Още през февруари Файненшъл таймс съобщи, че тя обмисля подобен ход. През септември Лагард потвърди, че допуска да се оттегли „няколко месеца“ преди края на мандата си.
Графикът обаче създава риск от обвинения в политическа намеса в независимостта на ЕЦБ, тъй като дава възможност на френския президент Еманюел Макрон да участва в избора на неин наследник преди края на последния си мандат, отбелязва Блумбърг. Макрон няма право да се кандидатира за трети пореден мандат, а социологическите проучвания сочат, че крайнодясната Марин льо Пен може да спечели първия тур на президентските избори.
Агенцията припомня и предсрочното оттегляне на управителя на френската централна банка, след което Макрон назначи на поста началника на кабинета си Еманюел Мулен.
Решението на Лагард е взето на фона на напрежение на европейските облигационни пазари, свързано с френските публични финанси, и продължаващи инфлационни рискове.
Макар тя да посочва, че прогнозите предвиждат връщане на инфлацията към целевото равнище около края на 2027 г., предсрочното ѝ напускане може да предизвика критики, че нарушава обещанието си да не изоставя поста, когато „на хоризонта има облаци“, посочва Блумбърг.
Преди Лагард единственият президент на ЕЦБ, който не завършва пълен мандат, е нидерландецът Вим Дуйзенберг. Неговото по-ранно оттегляне обаче бе договорено предварително като част от компромис между Франция и Германия преди създаването на банката през 1998 г.
В преговорите за следващото ръководство значение могат да имат и различията между кандидатите. Ханделсблат описва Кнот като привърженик на по-строга парична политика и кандидат с опит в управлението на кризи, а Ернандес де Кос като макроикономист, по-склонен към по-мека парична политика.
Според изданието сред обсъжданите варианти е Кнот да оглави ЕЦБ, а Франция да получи поста на главен икономист. При избор на Ернандес де Кос Германия би могла да претендира за икономическия ресор. Тези варианти остават предмет на преговори.
Паралелно продължават спекулациите, че Лагард може да поеме ръководна роля в Световния икономически форум. Според медийни съобщения решение може да бъде взето през ноември. Подобно назначение не е потвърдено в съобщението на ЕЦБ за оттеглянето ѝ. Междувременно форумът отказа да коментира темата днес пред Ройтерс.
Коя е Кристин Лагард?
Кристин Лагард е френски юрист и политик, която от ноември 2019 г. е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Преди това, от 2011 до 2019 г., тя е управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), а между 2007 и 2011 г. е министър на икономиката и финансите на Франция, след като заема и постовете министър на търговията и министър на земеделието и рибарството. Преди политическата си кариера работи като адвокат, специализирана в търговското право, сливанията и придобиванията, конкурентното право и трудовите спорове, и оглавява международната адвокатска кантора „Бейкър Маккензи“ (Baker McKenzie). Образованието ѝ включва магистърски степени по търговско право, търговско и трудово право, както и по икономика и финанси. Лагард е удостоена с редица международни отличия, включително високи френски държавни награди, и е заемала водещи позиции във форуми като Г-7 и Г-20.