Романът като жанр има доста проблеми през последния век. Често го обявяват за мъртъв, той се опитва да оживее, но не навсякъде му се отдава. Освен това не е най-четеният жанр в наши дни. Това мнение изрази пред БТА литературният критик и писател Жасмина Цветкова, която гостува във Варна, за да представи своя първи роман „Преходи с невидими стени“ в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“.
Тя смята, че изборът на литература зависи от търсенето - дали човек иска да се развлича, да си задава въпроси или да остане трогнат. По думите ѝ читателят не се интересува от автобиографичното, а от това какво ще открие за себе си в дадена книга, дали ще разпознае нещо, което ще го грабне. 
Цветкова е живяла 20 години в Нидерландия и още толкова след това в Швейцария, където пребивава и понастоящем. Оттам тя вижда, че българската литература все още не се е отворила достатъчно към чужбина, въпреки успешните единични прояви от последните години. Според нея политиката определя фокуса към дадени книги и автори, а не бива да е така - трябва произведението да бъде оценено според достойнствата му, а не поради някакви пристрастия. 
Авторката е завършила славянска филология и литературознание, занимава се с литературна критика и музикални проучвания в Швейцария. „Преходи с невидими стени“ е първата ѝ книга. Каза, че в нея няма конкретен сюжет, тъй като това не я занимава. Дава си сметка, че литературното произведение е „принудено“ да държи някаква линия, за да не е много отвлечено, но според нея „сюжетът служи както клонката на едно птиче, за да кацне и да изпее нещо“. Съществува разказ, но той е предлог, за да се замислим за други неща. Черпила съм от биографични моменти и лични преживявания, но това не е мемоар, посочи още тя.
Според Цветкова темите в изкуството винаги са едни и същи, откак свят светува - смъртта, любовта, и те присъстват достоверно в книгата ѝ. „Винаги ме е занимавало времето като измерение и това, че то не е линеарно. Ние постоянно носим своето минало, бъдеще и настояще. Времената са сложни и преплитащи се, не знаем кога едното свършва и започва другото, защо се сливат в най-неочаквани моменти. Това философско отношение влагам в книгата“, поясни авторката.  
По думите ѝ времето в романа също е преплетено. Много от главите носят имена на градове, в които се намира главната героиня, но не като разходки в някаква обстановка, а по-скоро като духовно значение. Можеш да ги познаеш, но това не е централното. В романа има любовна история, която е на границата да се осъществи, но всъщност това не става. Има и нещо от детството и разсъждения за живота като цяло, допълни Цветкова. 
Нейното голямо вдъхновение като автор е френският писател Марсел Пруст - с възстановяването на спомена и реконструкцията на нещо, което се намира единствено в литературата. Според Цветкова има класически автори, които остават в историята като модерни, защото са тръгнали по друг път, различен от познатия в епохата им. Днес се създават както класически, така и модерни четива, смята тя. 
Романа си Жасмина Цветкова е писала на български език, а в момента води разговори за превода му на немски. Попитана дали се занимава с преводи, тя сподели, че никога не се е замисляла, защото това е много самотна и героична работа. Преводачът е съавтор и от него зависи много как ще звучи едно произведение, допълни тя.