Израелската валута акции и държавни ценни книжа се оказаха под натиск, след като първоначалните изборни резултати показаха, че десният блок на премиера Бенямин Нетаняху се представя по-добре от очакваното на произведените вчера в Израел избори, но не успява да си осигури парламентарно мнозинство, предаде Ройтерс.
При преброени около 86% от гласовете, израелските медии прогнозират, че десният блок на Нетаняху ще спечели 53 места – значително повече от 48-те, предвиждани за опозиционния блок на съперника му Гади Айзенкот, но недостатъчно за постигане на мнозинство от 61 гласа в 120-местния Кнесет. Арабските партии се очаква да спечелят 19 места.
Окончателните резултати се очакват утре.
Израелският шекел поевтиня с повече от 2% до 3,1208 за долар, отбелязвайки най-лошия си ден след атаките на „Хамас“ през октомври 2023 г. и заличавайки ръста си от вчера, когато високата избирателна активност породи очаквания за смяна на правителството, отбелязва Ройтерс.
Основният борсов индекс в Тел Авив (TA125) спадна с 2,5% – най-слабото му представяне от повече от четири месеца. Във вторник пазарът беше затворен.
Преди изборите социологическите проучвания показваха преднина за Айзенкот, което допринесе за ръста на пазарите. Някои инвеститори очакваха, че смяната на властта ще подобри отношенията със западните съюзници, ще намали регионалното напрежение и ще сложи край на съдебната реформа, предизвикала масови протести през 2023 г.
Дългосрочните държавни ценни книжа, емитирани на международните пазари, също попаднаха под натиск, губейки натрупаните наскоро позиции и движейки се в посока, обратна на общата пазарна тенденция. Облигациите с падеж през 2060 г. поевтиняха с близо 0,4 цента, като котировката "купува" достигна 62,54 цента за долар, сочат данните на "Трейдуеб".
Ако нито Нетаняху, нито Айзенкот успеят да съставят правителство, Израел вероятно ще отиде на нови избори, а през това време Нетаняху ще остане начело на служебен кабинет.
Израелските пазари постигнаха силен ръст въпреки тригодишния период на война и политически сътресения, който беше движен от мащабния технологичен сектор на Израел, бума в сферата на изкуствения интелект и увеличените разходи за отбрана.