Новата регулация, целяща постигане на по-висока равнопоственост в управителните органи на публичните дружества не бива да се изчерпва с разкриване на фиктивни позиции заради опасност от налагане на санкции. Това стана известно от думите на Деница Величкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) по време на дискусията "All on Board: Разнообразието като двигател за по-добро управление", организирана от Българския фонд за жените и Френския институт в България.
Тема на дискусията, която се състоя в сградата на Френския институт в София, бяха промените в българското законодателство, които предвиждат цел от поне 33 на сто представителство на по-слабо представения пол в управителните органи на публичните дружества, в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент.
По думите на Величкова, която ръководи управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, ролята на регулатора не се изчерпва единствено до налагане на санкции.
„При нова регулация акцентът не са санкции, акцентът е партньорството при изграждането на добрата практика. Това, което ние правим и работим, е да разпространим добрата практика и да превентираме лошата“, каза Величкова.
По думите ѝ у нас съотношението мъже към жени в управлението на компаниите е 70 към 30 процента, като регулаторът цели да работи с публичните компании за постигане на реален ефект от новата регулация, а не просто покриване на квотните изисквания.
„Не е нужно да има фиктивни позиции, това трябва да са позиции, които водят до реални решения, до реално трансформационно лидерство и реален достъп до капитал, ресурси и политики“, каза тя.
Тя разясни, че до средата на 2027 година КФН ще трябва да оповести публичните компании, които отговорят на новата регулация и тези които не отговорят, но са предприели мерки, включително какво точно предвиждат тези мерки.
По думите ѝ, не е важно кой седи на масата, а кой реално участва във вземането на решение. Тя подчерта, че лидерството е структуроопределящо за всяка една организация, като лично не прави разлика между мъжкото и женското лидерство.
Величкова посочи, че регулатора работи в посока да насърчи повече публичност и прозрачност във всяка една компания, независимо дали попада в обхвата на новата регулация или не.
В рамките на дискусията Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа” посочи, че има разлика между политика и култура в една компания и въпросът е как точно ще бъдат приложени новите изисквания в отделните компании. Тя защити изискванията на регулацията като даде пример с принципите на дистрибуция на даден продукт. По думите ѝ, първото изискване е да има количествен показател, който на практика представлява квота, а след постигането на тази цел вече се пристъпва към търсене на качество. Според нея, опитът показва, че колкото по-високи са санкциите, толкова по-насериозно бизнесът взима новите изисквания.
Панайотова посочи още, че има сектори у нас, които са феминизирани и регулацията ще се окаже полезна и за представителите на мъжкия пол, като даде пример със секторите на търговията и образованието. Според нея в резултат на навлизане на повече представители на по-слабо представения пол в тези сектори е възможно в бъдеще да се наблюдава повишение на възнагражденията, което би понижили разликата в заплащането между мъжете и жените и бедността при жените в пенсионна възраст.
Според Оля Пенева от „Българска фондация за бизнеса и правата на човека“ изрази умерен оптимизъм, че новите изисквания ще намерят реална реализация, отчитайки че за това ще е необходимо време.
На база на опита от изследвания, изготвени от представената от нея неправителствена организация, Пенева посочи, че често се наблюдават твърдения за устойчиви политики в даден компании без реално да има измерими доказателства за постигането на тези цели. Поради това, според нея трябва да бъдат залагани измерими цели.
Тя изрази съжаление, че теми като тази за сексуалния тормоз и тормоза на работното място са слабо засегнати в българските компании.
Преди началото на дискусията Надежда Дерменджиева, кодиректор на „Български фонд за жените“, посочи че едва 16 на сто от членовете на управителните органи на най-големите публични компании в България са жени.
По думите ѝ, едва 24 на сто от депутатите в парламента са жени, а 28 на сто от министрите в настоящото управление са от женски пол.
„Имаме още много работа като общество, за да постигнем реални равнопоставеност и разнообразие във всички сфери на живота“, каза тя.
Ан-Шарлот Монтен, първи съветник в Посолството на Франция в България, накратко представи реализираните политики за равенството в корпоративните структури във Франция. По думите ѝ, промяната на структурата на бордовете на големите компании не гарантира само по себе си, че разпределението на властта се променя. Тя посочи, че преди едно на всеки осем места в бордовете на големите компании във Франция е било заемано от жена, докато понастоящем жените заемат близо половината места.
Модератор на форума бе Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти – България.