Вносът на храни, горива и соларни панели от САЩ за Куба бележи рекорд от началото на годината, подкрепен от разрастването на частния сектор на острова. Парадоксално, това се случва в момент, когато Вашингтон налага на Хавана едни от най-тежките санкции от десетилетия насам, пише Франс прес.
Между януари и август вносът на Куба от САЩ надхвърля 875 млн. долара - повече, отколкото за цялата 2025 г. и е най-високата стойност от 1992 г., показват неотдавна публикувани данни на Бюрото за преброяване на населението към Министерството на търговията на САЩ.
През 1992 г., непосредствено след разпадането на социалистическия блок, който дотогава е основният търговски партньор на Куба, вносът от САЩ възлиза едва на 1,3 млн. долара. Оттогава той постепенно нараства, за да достигне сегашните рекордни стойности.
От януари Вашингтон напълно е забранил на кубинската държава да купува горива, като заплашва със санкции всяка страна, която би искала да доставя петрол на Хавана. Същевременно САЩ разрешават продажбите на горива на кубинския частен сектор и така парадоксално се превръщат в основен доставчик на бензин и дизел за страната.
По официални данни вносът на горива от САЩ за периода януари-август възлиза на 231 млн. долара.
Междувременно, докато кубинското правителство изгражда около 100 фотоволтаични парка с китайска подкрепа, частни лица и малки предприятия също инвестират в слънчева енергия. Причината са честите прекъсвания на електрозахранването, които принуждават все повече кубинци да търсят алтернативни източници на ток.
И в този сектор САЩ се превръщат във важен доставчик. По официални данни износът на соларни панели и системи за Куба достига 6,3 млн. долара между януари и юли - увеличение с над 1000 на сто спрямо цялата 2025 г.
През последните две години по улиците на Куба се появяват и необичайно много съвременни автомобили, голяма част от които са внесени от САЩ чрез частни търговци.
Зависимост не от коя да е държава
„Между САЩ и Куба съществува икономическа взаимосвързаност, която вече ясно личи от статистиката и непрекъснато се задълбочава“, посочва пред АФП кубински частен предприемач, чийто бизнес в областта на логистиката разчита на вноса на дизелово гориво.
„За първи път Куба разполага с толкова голям частен сектор“, отбелязва и живеещият в Лондон кубински икономист Даниел Торбалс. Частният бизнес на острова се разраства непрекъснато, откакто през 2021 г. беше разрешено създаването на малки и средни предприятия.
Докато частният сектор укрепва позициите си, петролното ембарго и поредицата американски санкции срещу кубинските държавни компании през последните месеци, включително в минното дело, туризма и износа на медицински услуги, лишават правителството от основните му източници на приходи в чуждестранна валута.
Под този натиск властите в Хавана обявиха безпрецедентен икономически завой от установяването на комунистическия режим преди близо 70 години насам. Планът предвижда приватизацията на цели сектори от икономиката.
Очаква се навлизането на нови частни компании да увеличи още повече вноса от САЩ. Преките американски инвестиции в Куба обаче засега остават забранени съгласно ембаргото, въведено през 1962 година.
Възможни са обаче скорошни промени. Канадската минна компания „Шерит“ (Sherritt), която през май преустанови дейността си в Куба заради американските санкции, обяви тази седмица, че е получила разрешение от Вашингтон да доставя гориво на острова, необходим за добива на никел и кобалт.
Паралелно с това компанията преговаря за увеличаване на капитала си с американската инвестиционна група „Гилън Кепитъл“ (Gillon Capital), собственост на тексаския милиардер Рей Уошбърн, близък до президента Доналд Тръмп. Ако получи необходимите разрешения от Вашингтон за възобновяване на добива, сделката би могла да допринесе за постигането на американската цел да се осигурят нови източници на никел.
Настоящата зависимост на Куба „не е от коя да е държава, а именно от САЩ“ подчертава Даниел Торбалс. Той определя ситуацията като „много опасна“, тъй като Хавана става все по-зависима от Вашингтон за стоки от първа необходимост като горивата и храните.
Тази ситуация напомня за силната зависимост на Куба от Вашингтон преди революцията от 1959 г., когато американски интереси притежават значителни части от икономиката на острова, които след установяването на новата власт тези активи са национализирани.
През септември кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че страната му „никога“ няма да се превърне отново в колония или неоколония. Изявлението му дойде, след като Доналд Тръмп публикува в социалната си мрежа „Трут соушъл” (Truth Social) карта, на която Куба беше представена като част от територията на САЩ, припомня АФП.