Възрастните са по-креативни от децата, но се страхуват повече от провал, сочи проучване
Любопитно
| От: Михаил Евлогиев / БТА
| 23 октомври 2026, 22:00
В изследването участвали 92 деца в предучилищна възраст и 70 възрастни. Те трябвало да измислят за три минути алтернативни приложения на обикновена метална кутия, да нарисуват фантастично животно за осем минути и след това да рисуват свободно с цветни моливи върху бял лист. Накрая участниците оценили собствената си увереност, страха си от неуспех и удоволствието от изпълнените задачи.
Резултатите показали, че идеите и рисунките на възрастните били оценени от независими експерти като по-оригинални, по-ефективни и по-креативни. Докато възрастните измисляли необичайни фантастични същества, много от децата рисували създания, наподобяващи еднорози, обясни изследователят на креативността Матиас Бенедек от университета в Грац.
Децата обаче изпитвали по-голямо удоволствие от творческите занимания, особено когато нямало предварително определена цел. Възрастните предпочитали да работят към конкретен резултат.
Проучването установило също, че възрастните изпитват по-голям страх от неуспех и имат по-малко доверие в собствените си способности. Според Бенедек това може да е свързано с по-силната им загриженост как другите ще оценят идеите им.
„Възрастните може би оценяват по-реалистично собствената си креативност, но това самонаблюдение може да породи притеснения от чуждата оценка, които да възпрепятстват свободния поток на идеи“, посочи изследователят.
Любопитен резултат е, че три четвърти от възрастните участници погрешно смятали децата за по-креативни от себе си. Самите деца оценявали творческите способности на връстниците си и на възрастните приблизително еднакво.
Децата съобщили, че се занимават с творчески дейности средно веднъж дневно, докато възрастните посочили приблизително веднъж седмично.
Изследването поставя под въпрос широко разпространеното схващане, че децата непременно са по-креативни от възрастните. Резултатите показват, че творческите способности зависят и от начина, по който се измерват, както и от готовността на човек да експериментира, без да се притеснява от оценката на околните.
