Законът в България поставя конкретни изисквания към автомобилните гуми от 15 ноември до 1 март. Но дори гума, която формално отговаря на правилата, невинаги осигурява подходящо сцепление върху студен, мокър или заснежен път. Ето какво означават маркировките върху гумите, как се проверява възрастта им и защо дълбочината на протектора не разказва цялата история.

С наближаването на ноември хиляди шофьори започват да се подготвят за смяната на автомобилните гуми. За едни това е ежегодна процедура, за други – разход, който се опитват да отложат възможно най-дълго.

Често решението се взема след един бърз поглед към протектора. Ако грайферът изглежда достатъчно дълбок, гумата се приема за годна.

Това обаче е само част от проверката.

Две гуми с еднаква дълбочина на протектора могат да се държат съвсем различно върху мокър асфалт, сняг или лед. Причината е в конструкцията им, каучуковата смес, предназначението и състоянието им.

А с настъпването на студените утрини тези разлики стават особено важни.

Какво всъщност изисква законът в България?

Според чл. 139, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата през периода от 15 ноември до 1 март автомобилите трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 милиметра.

Тук има съществена подробност.

Законът не казва, че всеки автомобил задължително трябва да бъде оборудван с гуми, продавани като зимни, точно на 15 ноември. Разпоредбата предвижда алтернативни условия.

Това обаче не означава, че всяка лятна гума с достатъчно дълбок протектор е подходяща за движение върху сняг и лед.

Законодателното изискване определя минималните условия за движение, но не може да гарантира поведението на автомобила при всички възможни атмосферни обстоятелства.

Именно затова от МВР препоръчват водачите да не изчакват определената дата, ако температурите и състоянието на пътищата вече налагат използването на подходящи гуми.

Защо четири милиметра не са гаранция за безопасност?

Дълбочината на протектора има пряко значение за поведението на гумата.

Каналите между отделните блокове помагат за отвеждането на водата, а при зимните гуми специалната конструкция на протектора участва и в осигуряването на сцепление върху сняг.

С износването тези възможности постепенно намаляват.

Но дълбочината не е единственият фактор.

Значение имат също материалът, от който е произведена гумата, формата на протектора, температурата, налягането и състоянието на настилката.

Европейската комисия изрично посочва, че износването на протектора намалява сцеплението върху мокър път и увеличава риска от аквапланинг.

Затова при проверка не е достатъчно да измерим само едно място.

Дълбочината трябва да се измери в основните канали на няколко позиции по обиколката на гумата, а видимите признаци на неравномерно износване също заслужават внимание.

Ако едната страна на протектора е значително по-износена от другата, това може да показва проблем с регулировката на ходовата част или друг технически дефект.

Какво означават буквите M+S?

Върху много автомобилни гуми могат да се видят буквите M+S.

Те произлизат от английските думи Mud and Snow – кал и сняг.

Означението показва, че гумата е проектирана с характеристики, предназначени за такива условия.

Самото наличие на M+S обаче не означава непременно, че конкретният модел е преминал стандартизиран изпит за сцепление върху сняг.

Това е важна разлика, особено когато избираме между няколко модела, представени като зимни или всесезонни.

По-надеждна информация за изпитаните зимни характеристики дава друг знак.

Малката снежинка, която има голямо значение

Върху част от автомобилните гуми е изобразена планина с три върха, в която има снежинка.

Тази маркировка е известна като 3PMSF – съкращение от Three-Peak Mountain Snowflake.

За разлика от обозначението M+S, символът 3PMSF е свързан с определени изпитвания на поведението върху сняг.

Според Европейската комисия гуми, обозначени с този символ, трябва да покриват конкретни изисквания за сцепление при тежки снежни условия.

При леките автомобили изпитването е свързано със спирането върху уплътнен сняг.

Това не означава, че всички гуми със снежинката имат еднакви характеристики.

Символът удостоверява покриването на определени критерии, но не представлява обща класация на всички зимни гуми.

Също така не гарантира еднакво добро представяне върху лед, сух асфалт и мокра настилка.

Днес обозначението 3PMSF може да се срещне както върху зимни, така и върху някои всесезонни гуми.

Затова при покупка трябва да се разглеждат всички характеристики на конкретния модел, а не само една маркировка.

Може ли да разберем кога е произведена гумата?

Да. За това служи кодът DOT, разположен върху страничната стена.

Последните четири цифри от пълния производствен код показват седмицата и годината на производство.

Например означението 3222 показва, че гумата е произведена през 32-рата седмица на 2022 година.

Това позволява лесно да установим възрастта ѝ, независимо кога сме я закупили.

Има обаче една важна особеност.

Датата на производство сама по себе си не показва дали гумата е безопасна.

Каучукът старее под въздействието на времето, температурите, слънчевата светлина и условията на експлоатация и съхранение.

Гума, която е използвана интензивно и съхранявана неправилно, може да се намира в по-лошо състояние от друга на същата възраст.

Производителят Continental например препоръчва гумите, произведени преди повече от десет години, да бъдат заменени, дори ако изглеждат годни за употреба.

Това е препоръка на производителя, а не универсален законов срок за всички автомобилни гуми.

Ако по страничните стени има пукнатини, видими деформации или други повреди, състоянието трябва да бъде проверено от специалист независимо от възрастта.

Как да разчетем европейския етикет на гумите?

От 2021 година в Европейския съюз се прилагат обновени правила за етикетиране на автомобилните гуми.

Етикетът предоставя информация за няколко основни характеристики.

Една от тях е съпротивлението при търкаляне, което има отношение към разхода на гориво или електроенергия.

Друга е сцеплението върху мокър път – показател с пряко отношение към спирачния път.

Оценките използват класове от A до E.

При сцеплението върху мокра настилка клас A означава по-добро представяне в съответния стандартизиран тест, а клас E – по-слабо.

Европейската комисия посочва, че разликата между отделни класове може да се изразява в няколко метра допълнителен спирачен път при определените условия на изпитване.

Това не е универсална стойност за всяка кола и всяка скорост, но показва защо етикетът заслужава внимание.

На него се посочва и външният шум при движение.

Когато е приложимо, присъстват също символите за поведение при тежки снежни или ледени условия.

Всеки европейски етикет на гума има QR код, чрез който потребителят може да получи достъп до информацията за продукта в европейската база EPREL.

Така характеристиките могат да бъдат проверени и сравнени, вместо да се разчита единствено на рекламното описание в магазина.

Зимни или всесезонни гуми – кое е по-разумното решение?

Няма един отговор, който да е правилен за всички автомобили и маршрути.

Всесезонните гуми могат да бъдат подходящ компромис за определен начин на използване на автомобила.

Но не всички модели имат еднакво поведение през зимата.

Шофьор, който основно се придвижва в града и може да отложи пътуването си при обилен снеговалеж, има различни потребности от човек, който редовно пътува през планински проходи.

Има значение и дали автомобилът се използва всяка сутрин, независимо от прогнозата и състоянието на пътя.

При избора е разумно да се вземат предвид конкретните маршрути, климатичните условия, независимите изпитвания и характеристиките на модела.

Не е достатъчно дадена гума да бъде обозначена като „за всички сезони“.

Трябва да проверим какво действително може да предложи.

Често пропусканата проверка: налягането

Дори добрите гуми не могат да осигурят предвиденото от производителя поведение, ако налягането им е неправилно.

При понижаване на температурата налягането в гумите също може да намалее.

Затова през есента е полезно то да се проверява по-често, особено когато дневните и нощните температури започнат осезаемо да се различават.

Проверката трябва да се извършва при студени гуми и според стойностите, посочени от производителя на автомобила.

Те обикновено могат да бъдат намерени в ръководството или върху информационен стикер на автомобила.

Посоченото върху страничната стена на гумата максимално налягане не бива да се използва автоматично като препоръчителна стойност за всекидневно шофиране.

Какво да направим преди първите студове?

Най-разумно е да проверим състоянието на гумите преди настъпването на трайно лошо време.

Първата стъпка е измерване на дълбочината на протектора и оглед за неравномерно износване.

След това трябва да се прегледат страничните стени, маркировките и датата на производство.

Ако предстои покупка, е добре предварително да се сравнят няколко подходящи модела по европейските етикети и резултатите от независими изпитвания.

Важни са също правилните размери, товарният и скоростният индекс, съобразени с изискванията на производителя на автомобила.

При съмнения относно състоянието на съществуващия комплект е по-разумно да се направи професионална проверка, отколкото решението да се основава само на външния вид.

Законът определя минимума, пътят поставя истинските изисквания

Петнадесети ноември е важна дата за българските шофьори, но не е моментът, в който зимата внезапно започва.

Първите студове, мокрите пътища и заледяванията могат да настъпят по-рано.

Затова подготовката на автомобила не трябва да се определя единствено от календара.

Дълбочината на грайфера, възрастта на гумите, маркировките и правилното налягане са отделни части от една обща проверка.

И ако трябва да запомним само едно нещо, то е следното: гума, която покрива минимално законово изискване, невинаги е най-подходящата гума за условията, в които действително ще шофираме.

Разликата между двете е особено важна през зимата.