Феминисткото списание „Емма“ ще спре да излиза в началото на декември след пет десетилетия влияние върху германското общество и политика, но и на полемики по темата за трансджендър идентичността и войната в Украйна, информира Франс прес.
„Оттегляме се, защото смятаме, че е достатъчно", обяви днес на сайта на списанието 83-годишната издателка и главна редакторка Алис Шварцер - емблематична фигура, неразривно свързана с изданието, което основава преди 50 години.
Със своите категорични позиции „Ема“ е „променила обществото и съзнанието както на жените, така и на мъжете“ и „до известна степен е променила Германия“, заяви една от водещите фигури на феминизма в страната. 
В тогавашна Западна Германия списанието допринася за промяна на обществените нагласи, като поставя на дневен ред, наред с други въпроси, сексуалното насилие над деца, неравенството в заплащането и равнопоставеността между жените и мъжете. Списанието навремето привлича вниманието и с интервю с актрисата Роми Шнайдер.
Списанието е „предизвиквало дебати, оказвало е влияние върху законодателството и е насърчавало хората да се осмелят да поемат живота си в свои ръце“, добави тя.
Още през 2013 г. призивът на Шварцер за премахване на проституцията, легализирана десетилетие по-рано, доведе до затягане на законодателството въпреки противопоставянето на организациите на работещите в секс индустрията.
През последните години обаче позициите на Алис Шварцер, смятани някога за радикални, стават все по-противоречиви, особено по време на управлението на социалдемократическия канцлер Олаф Шолц.
Шварцер се противопостави на закон, улесняващ промяната на пола, за какъвто ЛГБТК+ общността настоява от дълго време. В списание „Емма“ тя започна кампании срещу трансджендър хората и срещу тази „опасна идеология“. Шварцер изразява и опасения, че законът може да насърчи младите хора да сменят пола си само защото това е „модерно“.
Когато в началото на 2022 г. Русия започва пълномащабното си нахлуване в Украйна, тя се обявява в подкрепа на бързи мирни преговори. Тогава срещу нея са отправени критики, че омаловажава отговорността на Москва и вече не прави разлика между нападнатия и агресора.