Трябва да се преразгледа цялата система на лечебни заведения, които имаме, както и сегашният модел за финансиране на системата, тъй като очевидно не е най-добрият, защото дава стабилност, но възпроизвежда дефектите от отминал период. Това каза Григор Димитров, представител на Българската стопанска камара, по време на форум "Генеричните и биоподобните лекарствени продукти – гарант за устойчивия достъп до лечение“. Форумът е по повод отбелязването на 25 години от създаването на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА).
Въпросите, които си поставяме, са дали ще продължаваме да работим с една здравна каса, каква ще бъде ролята на държавата през следващите години, след като допусна в страната ни да има повече от 300 болници, кое ще бъде златното сечение в разходите за генерични и иновативни лекарства, как да се балансират ресурсите между профилактиката и лечението, как да се мотивира поддържането на квалифициран медицински персонал и др., каза още Димитров. 
Според него сме изправени пред много сериозни предизвикателства, свързани с мегатенденции, определящи поведението на обществото  - демографският проблем, въвеждането на изкуствения интелект, неравенствата в обществото по отношение на доходи, на достъп до медицина, на достъп до лекарства. По думите му неравенствата ще се задълбочават, ако няма сериозна социална политика и ще доведат да остри социални сблъсъци. Отлагането на сериозни реформи и липсата на държавна политика води до критично състояние на системата на здравеопазването, допълни Димитров. 
За 10 г. Здравната каса е получила 56 млрд. лева, здравноосигурителните плащания са 54 млрд. лв., издръжката на Касата е около 100 млн. лева на година, посочи още той. За този период половината от средствата на Касата са за болнична помощ, а около 25% са за лекарства, което показва, че три четвърти от средствата, с които тя разполага, са за болнична помощ и лекарства, добави Димитров.
По думите му в ЕС делът на генеричните лекарства достига 22-24% и колкото са по-богати държавите, толкова той е по-голям. В България делът на генеричните лекарства не е по-голям от 7-8%, допълни той.  Делът на средствата за здравеопазване от БВП в България е повече от два пъти по-малък в сравнение със страните в ЕС, здравната ни вноска е два пъти по-ниска, припомни още Димитров.