Планът за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2026-2035 г. на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) е изготвен професионално от преносна гледна точка. Това становище изразиха председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски и членът на Комисията Благой Голубарев по повод провелото се днес в КЕВР обществено обсъждане на стратегическия документ. Но подобно и на предходни години, планът беше критикуван за липсата на акцент в него за развитието на вътрешната преносна мрежа и връзката ѝ с електроразпределителните мрежи. 
Тази критика отправиха от „Електроразпределение юг“ (ЕР Юг) и с нея се съгласиха още председателят на КЕВР Пламен Младеновски и членовете на Комисията Благой Голубарев и Таско Ерменков. 
Представителят на ЕР Юг Щерю Радев заяви, че от дружеството са изпратили подробно становище и списък с обекти на ЕСО, които обекти обаче по думите му присъстват в документа на системния оператор чисто формално и без извършена оценка. 
„Основното ни притеснение е, че развитието на вътрешната преносна мрежа и връзките ѝ с разпределителните мрежи отново не получават необходимата тежест и внимание в плана,“ каза Радев. „Подходът на ЕСО да разглежда развитието на мрежата като сбор от отделни процедури по присъединяване според нас не е устойчиво. Вместо това трябва да има цялостно и координирано развитие на двете мрежи – преносна и електроразпределителна“. 
Щерю Радев обяви, че липсата на развитие на вътрешната мрежа вече води до реални проблеми в района на Пловдив и в други региони с динамично развитие на индустрията. 
„Имаме концентрация от нови инвестиции, което значи, че расте търсенето на присъединяванията, на необходимостта от нови мощности, за съжаление обаче имаме вече сериозен недостиг с капацитета на присъединяване. Допреди няколко години това засягаше новите производствени мощности, но в последно време все по-често имаме проблеми с присъединяването на нови обекти за потребление,“ съобщи Радев.  
От ЕР Юг обаче също бяха критикувани, че не изработват свой официален план за развитие на електроразпределителната мрежа, каквото задължение имат и която липса служи като официално основание техните предложения и искания да не получат нужната тежест в и десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа на ЕСО.
За разлика от ЕР Юг от „Електроразпределителни мрежи Запад“ (ЕРМ Запад) подкрепиха предложения десетгодишен план на ЕСО. Представителката на дружеството Кристина Коцева обяви, че от системния оператор са включили предложените обекти.    
Същевременно представителите на КЕВР призоваха ЕСО и електроразпределителните дружества към по-продуктивен диалог помежду им.  
На заседанието присъства и Мария Кръстева, оперативен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Тя посочи, че заложените в плана ветроенергийни мощности до 2035 година са 747 мегавата, които по думите ѝ не отговарят на заложените на стратегическо национално ниво цели от над 2000 мегавата наземни вятърни мощности, плюс офшорни мощности.
Мария Кръстева призова ЕСО за повече прозрачност и предоставяне на предварителна своевременна информация за предстоящи реконструкции в мрежата.   
„Планът е в съответствие със законодателството, като сме се придържали към Националния интегриран план „Енергетика и климат“, развити са сценарии за производство, генерации, какво предстои пред развитието на мрежата и предизвикателствата, пред които сме изправени съгласно нашите задължения за присъединяване, особено през последните две години на системи по съхранение. В момента сме на едно от първите места като оператор в континентална Европа по системи за съхранение. Това подпомага работата на системата, но като цяло имаме и предизвикателства, на които трябва да отговорим в кратки срокове,“ заяви при представянето на плана Иван Стоянов, заместник-директор „Централно диспечерско управление“ в ЕСО.
Председателят на КЕВР Пламен Младеновски насрочи закрито заседание на комисията  за окончателно приемане на плана за 11 ноември тази година.