Медиите трябва да дават поле за публичен дебат, защото когато няма дебат, няма журналистика, няма и демокрация. Това каза проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по време на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария. Проф. Вълканова взе участие във втория дискусионен панел, озаглавен „Медии и лидери на мнение“.
„В ситуация на глобална икономика, на непрекъснат недостиг, на недофинансиране на медиите, при непрекъснати кризи на съдържанията и продължаващ спад на интерес към новините в глобален план, изискванията и задачите към нашата професия не са отпаднали. Те растат с всеки изминал ден“, каза проф. Вълканова.
По думите ѝ към функциите на журналиста всеки ден се добавят нови, свързани с дигиталната среда и социалните мрежи. На преден план излизат нови създатели и продуценти на съдържание, сред които независими журналисти и независими канали. Тя отбеляза, че макар традиционните медии да ги разглеждат като конкуренция и заплаха, някои световни медии търсят начини за тяхното приобщаване.
„Медиите не съществуват сами за себе си, а работят за обществото и гражданите“, подчерта проф. Вълканова. Тя обърна внимание на продължаващия спад на интереса към новините в глобален план, кризата на съдържанието и кризата на доверието. Според нея нараства значението на функциите на някои социални мрежи, както и ролята на лидерите на мнение.
Проф. Вълканова открои рисковете от манипулация, дезинформация и скрито рекламно влияние, особено при инфлуенсърите, в сложната система от взаимодействия между медиите и лидерите на мнение. „Традиционните медии запазват своята роля, но са принудени да делят все по-големи полета от информационното пространство със социалните медии, инфлуенсъри, лидери на мнение и с алгоритмично подбрано съдържание“, посочи тя.
По думите ѝ аудиторията не страда от липса на съдържание, но трябва да се ангажира с проверката на неговата достоверност.
Проф. Вълканова отбеляза, че лидерите на мнение работят в нова комуникационна ситуация, в която нямат нужда от посредници. Те разполагат със собствени комуникационни канали, чрез които казаното от тях достига мигновено до публиката. „Това изглежда, че демократизира разговора, но не всяка демокрация ще рече повече плурализъм. Често демократизацията се свързва с повече шум“, каза тя.
Според нея всеки има право да говори и да изразява мнение, но е необходимо критично отношение към информацията.
Проф. Вълканова посочи, че медиите участват пряко в създаването и конструирането на лидерство. „Качественото лидерство не зависи само от качествата на лидерите, то зависи от публичния дебат. Зависи от това как медиите, като посредници на тези процеси, се включват в този разговор и дори го инициират“, каза проф. Вълканова.
Тя обърна внимание и на разликата между същинските авторитети и алгоритмичната популярност, която не означава непременно, че дадени личности са лидери на мнение с висок престиж. „Разговорът за лидерите на мнение и медиите всъщност е разговор за доверието. То се създава. Това е бавен и продължителен процес, но сигурен път“, каза проф. Вълканова.
Темата на тазгодишната Световна среща на българските медии е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително от България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.